Прочетете и първата, и втората част на материала.
С нарастването на самоувереността на детенцето увеличавайте и времето, прекарано далеч един от друг. Това упражнение му помага да разбере последователността, затова, следващия път, когато не сте заедно, то ще схване реда на събитията: вие излизате, времето минава, вие се връщате. Ако знае какво да очаква, то много по-лесно ще се справи с раздялата.
Казвайте довиждане
Ако обикновено вашето излизане от вкъщи е съпроводено с крясъци на недоволство от дребосъка, разбираемо е да искате да се измъквате тайничко. Но недейте. Това само ще го накара да се чувства по-зле, защото постоянно ще се чуди в кой момент ще изчезнете от сцената.
Вместо това, дайте му малко време да се успокои, след това бързо и ведро му кажете „Чао“ (продължителни, мъчителни сбогувания от типа „Колко много ще липсваш на мама, сладкишчето ми“ само ще утежнят ситуацията). Не забравяйте да му кажете горе-долу кога планирате да се приберете, например „Мама сега излиза, но, след като обядваш и си подремнеш, ще се върне вкъщи“.
Дайте му ваш„заместител“
Любимото одеалце, плюшена животинка или друг обичан предмет могат много да допринесат за успокояването на детето по време на раздялата през деня и да му помогнат да преодолее нощните си страхове. Ако детенцето ви е силно привързано към нещо, поощрявайте го – големият, лош свят ще му се струва малко по-плашещ, когато си гушка любимата играчка.
Успокойте страховете при лягане Ако мъничето се притеснява, че чудовищата се крият под леглото му, уверете го, че ще ги прогоните далеч от него. Нека стаята му е максимално уютна и удобна. Вземете му весела нощна лампичка, която да осветява всички ъгли, в които се спотаяват сенки. Окачете забавен знак на гардероба с надпис „Забранено за чудовища“. И се постарайте да не гледа страшни телевизионни предавания и филми, да не му попадат такива книжки – те значително ще увеличат страховете му.
Установете и рутина преди лягане и се придържайте твърдо към нея, като оставите достатъчно време за баня, приказка, гушкане. За да помогнете на детенцето си да заспи добре, нека вечерите ви преминават колкото се може по-спокойно (не е точно сега времето да си спретнете един бърз скандал с партньора си, например).
Помогнете му да се пребори с демоните си
Кошмарите са сравнително рядко срещани при малките деца, но, ако вашето страда от такива сънища, уверете го, че преживяването не е било наистина, независимо колко реално му се е сторило. След това останете с него, докато отново успее да се унесе и заспи. Ако сънува един и същ кошмар няколко нощи, поговорете за това през деня, когато не е толкова изплашено.
Щом установите за какво се отнася сънят, попитайте го „Как мислиш, какво можеш да направиш в съня си, за да си помогнеш?“. Ако страховита личност го преследва, например, предложете му да си „вземе“ куче, за да прогони неприятника. Ако детенцето ви вярва, че лошият може да лети, преминава през стени или притежава някакви други способности, то нека и мъничето да се възползва от тези магически прийоми. Кажете му, че може би една вълшебна пръчица ще му помогне да прогони злосторниците и да се защити.
Успокойте го с приказки
Да разкажете история може да бъде чудесен начин да обясните страховити неща. Ако детето ви трепери като лист по време на буря, завъртете някаква история около магическото създание, което прави светкавиците и гръмотевиците (това все пак е проработило доста добре за цяла Древна Гърция).
Поощрете самочувствието му
Аплодирайте постиженията на детенцето, колкото и малки да са и никога не го дразнете на тема страховете му. Помгонете му да стане по-уверено в себе си, като наблегнете на това колко е смело, че се е престрашило да влезе в голямата, страшна вана, например. Така може би следващия път ще влезе с вас в плувния басейн.
Не изисквайте твърдост
Детенцето ви е достатънчо кораво, повече, отколкото подозирате. Някои родители изискват самостоятелност от децата си твърде рано и това не се отрязява добре на никого. Ако принуждавате ужасеното си детенце да се спусне по пързалката, например, не само то ще се чувства много зле, но и ще се страхува вече освен от пързалката, и от вас. Нека развие автономността си естествено, в своето собствено темпо.
Дайте добър пример
Детето ви се води по вас – ако подскачате до тавана, когато нещо издаде звук в тъмното, превъзбудени сте, докато си играе, проточвате сбогуванията или натъртвате „Сега си в безопаснот, щом мама е тук“, всеки път, когато срещне предизвикателство, вие ще затвърждаватае схващането му, че има от какво да се плаши и че вие сте единственото, което може да го защити. Ако подхождате към ситуациите уверено и спокойно, обаче, в крайна сметка и мъничето ще се научи да постъпва по същия начин.
Малките деца изживяват всичко много интензивно, дори съвсем нормалните безпокойства за тях са екстремни. Но, общо погледнато, страховете на дребосъците са причниа за притеснение само ако нарушават сериозно съня, не му позволяват да се радва на семйството и приятелчетата си, лишават го от нормален живот. Ако вашите нежни уверения, че всичко е наред, не успокояват детето, независимо колко внимание му отделяте, задължително се консултирайте със специалист.
Източник: Baby Center
