7 летни стиха

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

7 летни стиха за ваканцията, слънцето и малчуганите…


Кой по-бързо ще научи стихотворението – вие или детето ви?

Счита се, че когато са на възраст между 6 и 9 години, децата могат бързо да запаметят и да запомнят нещо за по-дълго време, отколкото през който и да е друг период от живота им. Вероятно децата, които още не могат да четат, помнят по-добре от връстниците си, които могат да четат, само защото няма как да сверят с текста запомненото и така трябва да запомнят всичко, което са чули или видяли.

Ето, нашата лятна селекция за добро настроение!


ЛЯТО

Виж, лятото сложи коприна небесна
на своя висок хоризонтен гергеф
и взе да бродира авлигини песни
и облаци бели, досущ от седеф,

и слънце засмяно, дъга седемцветна
след кратък и весело леещ се дъжд,
а после надолу в полето погледна
и взе да бродира узряваща ръж,

гнезда пъдпъдъчи, щурци, карамфили
и вгледан на изток висок слънчоглед,
светулки и всички пчели светлокрили
понесли към кошера сбрания мед…

И още, и още – докрай избродира,
докрай света във гергефа събра
и в него децата все слънце намират
за своята детска, безкрайна игра.

Петя Караколева



СЛАДОЛЕД

Братовчедката ми Дечка 
ближе сладолед на клечка, 
а сестричката й Сийка 
си похапва от фунийка. 
Само аз не ям студено – 
имам гърло зачервено. 
Мило Сийчето ме гледа: 
Не докосвай сладоледа! 
Но фунийка, ако искаш, 
ще ти дам да я изгризкаш. 

Атанас Цанков


СЛЪНЦЕ

Като мило братче 
слънцето грее, 
никога не плаче, 
всякога се смее. 

Сутрин рано става – 
изпреварва всички, 
мие се тогава 
в бистрите рекички. 

В цъфналите вишни 
с бял пешкир се трие. 
Като него – виж ни, 
мием се и ние! 

В нашия прозорец 
слънцето наднича, 
ранобудни хора 
слънцето обича! 

 Асен Босев 



РИБКА И ДЕТЕ

Рибке, рибке, как така 
само ти на хладинка 
плуваш в нашата река? 
Чуваш ли ме? Отпуши 
рибешките си уши – 
да се гмурна разреши! 

Цветан Ангелов


МОЛБА

Лято с весели ята, 
дай ни още топли нощи. 
Да прощава есента, 
но не си отивай още. 

Цветан Ангелов


ПИТАНКА

На кого е слънцето 
горе в небесата? 
На кого е зрънцето 
в нивата засята? 

На кого е вятъра, 
хукнал през полето? 
На кого е ятото 
подир самолета? 

На кого е лодката 
сред водата синя? 
На кого е котката, 
свита зад комина?… 

Питай, питай винаги, 
поглед любопитен! 
Отговорът сигурно 
тук наблизо скрит е. 

Висината синкава 
своя лъч ти праща. 
Свети като плитка 
облаче летящо. 

Кръстьо Станишев



НА ПЛАЖА

Златни, златни песъчинки, 
ситни бели раковинки, 
парите ми босите петички, 
боцкате ми голите ръчички, 
аз не искам и да зная! 
Край морето ще играя, 
ще се пръскам с морска пяна 
цяло негърче ще стана! 

Леда Милева

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Забавно

18,625 преглеждания

Comments are closed.