Как да комуникираме с детето си

Как комуникират децата между 2 и 5 годинки

– Жестове

Жестовете винаги са актуални, затова не ги пренебрегвайте, а се вглеждайте в тях така, както сте правили досега. Хората на всяка една възраст общуват чрез езика на тялото. Но при децата предимството е, че мимиките им са почти винаги естествени, искрени и неподправени. Големите хора понякога манипулират чрез езика на тялото

Имайте едно наум, че в тази възраст децата ще започнат да ви имитират и копират във всяко едно отношение – включително и жестовете ви.

– Словосъчетания, изречения, разкази

Между 2 и 3 години много дечица започват да употребяват словосъчетания и прости изречения. Към края на третата година те овладяват и сложните изречения. Но имайте предвид – това не означава, че те разбират изцяло всичко, което вие казвате.

Децата попиват много бързо, затова въз основа на разговорите вкъщи и нещата, които обсъждате помежду си, те формират мнение за света около себе си, за разни събития, хора, места и т.н.

Обичат и да им се повтарят по няколко пъти различни истории, смешки, разкази за живота и света около нас – не е случайно, че децата могат да чуват една и съща приказка много пъти. Всеки път въображението им рисува нови и нови сценарии.

Малчуганите обичат да си измислят разни неща – така развиват въображението си и взимат участие в живота около тях. По този начин привличат и внимание. Понеже искат да приличат на вас, да са възрастни и сериозни хора, те се опитват да постигнат това чрез разкази и говорене.

Много е забавно как децата пресъздават максимите, клишетата и утвърдените истини, с които родителите или околните си служат често, дори ежедневно. Можете да чуете детето с много сериозно изражение да ви посъветва – „Зеленчуците и плодовете са полезни за здравето”, „Човек не бива да лъже”, „Няма невъзможни неща”, „Времето лекува всичко” и др.

– Думи

Тук все още най-важните думички са „не” и „да”. Включва се и въпросът „защо”. „Защо” е думичка, която в близките години ще чуете милион пъти и ще ви стане до болка позната. Имайте предвид обаче, че все още – на 2-3 години, тя невинаги изисква конкретен отговор, а по-скоро отново е подражание на вашата реч. Понякога е достатъчно да смените темата, за да забрави детето за въпроса си. Разбира се, вие не бива да правите това – любопитството е най-естественото качество на детето. Когато попорасне, малчуганът ви може да започне да употребява тази дума и в небуквалния й смисъл – като изразяване на отрицателно отношение или протест.

Абстрактните съществителни в по-голямата си част все още са непонятни за децата – може би те ги възпроизвеждат като думи, но трудно разбират семантиката им. Детето ви копира – съответно копира и речта ви. Затова не се изненадвайте, ако го чуете да изговаря и използва – дори вярно и на място, някоя много сложна или абстрактна дума – то просто е попило вашия език и контекста, в който вие сте употребили съответната дума.

Децата осъзнават, че думите имат власт – променят разни неща, карат хората да вършат определени дейности, подчиняват и т.н. Функцията на думите да бъдат действие постепенно се открива пред детето. Затова не се учудвайте, ако то се опитва да ви манипулира чрез речта си.

– Рисунки или друга форма на творчество

Творчеството на децата е много важно – в него може да се открият техните желания, индивидуалност, впечатления, проблеми. Обръщайте му внимание и го насърчавайте – може би чрез него детето се опитва да ви каже нещо.

Как да комуникирате вие

– Обръщайте пълно внимание на детето си

Това е първият и най-сигурен комуникативен подход не само в тази възраст, а и занапред. Ако се огледате около вас, в света на възрастните, ще установите, че без отделяне и демонстриране на внимание не може да бъде осъществено пълноценно общуване с околните. Никой не обича да му се говори с гръб, в движение, набързо или да не го слушате, докато другият човек се опитва да ви каже или сподели нещо. Така е и при децата.

Друг момент е, че за тях вие сте основен авторитет, най-близък човек, целият свят. Затова, ако детенцето не намери обратна връзка с никой от родителите, най-вероятно то ще се затвори в себе си. Преподавателите в детската градина остават много по-назад като вариант за пълноценно общуване – първото място, на което детето да търси помощ или просто приятен разговор, трябва да е вкъщи.

Разбира се, всеки е зает понякога, изнервен, изморен. Родителите са хора – със своите слаби и силни страни. В такива случаи обяснете искрено и интимно на детето как се чувствате – нека се почувства съпричастно към вашите проблеми. Покажете му, че то е равноправен член на семейството, който заслужава да получи обяснение, който може да прояви разбиране и даже да даде съвет. Детето ще оцени вашата искреност.

– Внимавайте с тона и речника си

В този период дечицата попиват буквално всичко – затова бъдете внимателни с какъв тон и жестове разговаряте. Замисляйте се и над думите си – ако не искате детето да употребява определени думи, не ги употребявайте и вие.

– Вглеждайте се в емоциите на детето

Научете се да разчитате неизречените емоции на детето. Има различни характери – някои дечица са по-затворени, други – по-екстровертни, споделят по-лесно. Опознайте детето си и имайте предвид индивидуалните му особености – не всички деца са еднакви. Покажете му, че го познавате добре, винаги го разбирате и сте негов приятел, който винаги отгатва какво му тежи и го прави нещастно. Не се правете, че не забелязвате настроенията, съмненията и проблемите – колкото и малки да са те.

Най-елементарен пример е следната ситуация – когато на игрището някой пререди момченцето ви, кажете му: „Миличък, ти искаше да играеш с топката сега, нали? Видях, че те предредиха”.

Говорете за чувствата си – и за вашите, и за тези на детето. Нека то не се срамува от емоциите си.

– Давайте му право на малки решения

Още докато детето е малко, дайте му възможност да решава само някои неща. Така ще се чувства важно, пълноценно, ценено. Например, попитайте го как предпочита – да се облече преди или след закуска.

Вижте също:

Да отгледаме дете с добри маниери