Периодите в живота на бебето и малкото дете се менят шеметно бързо и времето, в което майката е абсолютният „властелин“ на положението отминава преди да сме усетили. Безпрекословната майчина власт отстъпва на непредвидимите детски емоции и реакции, на неочакваното и необяснимо отношение на малките към родителите, на непокорството и бунта.
Този период в детството често е съпроводен и от един наистина неприятен симптом в поведението на подрастващото дете – то започва да си позволява да повишава тон.
Детето ми е зле възпитано?
На 4 години детето вече разбира почти всичко от заобикалящата го среда, но не винаги е в състояние да контролира емоциите си и без да осъзнава започва да повишава тон, когато разговаря с възрастните, но най-често с майката. Но ако това поведение не се пренася към бащата, съвсем обяснимо майката започва да си мисли, че е загубила авторитета си пред своето дете, че то не я уважава достатъчно и че тя губи контрол над него. Това поведение обаче не винаги носи този смисъл и разбира се, не винаги е предизвикано от подобни причини.
А как се държа аз?
Ако непрекъснато крещите и правите забележки на висок глас и с остър тон, съвсем обяснимо, детето ще възприеме вашето поведение за норма. Детето ще започне да копира това поведение и да го прилага в отношението си спрямо околните. Ако вие не се опитате да промените своето поведение, много вероятно взаимоотношенията му с неговите връстници да са затруднени или дори невъзможни, което ще го постави в изолация и може да се превърне в причина за депресия в по-зряла възраст.
Какво може да означава детското викане?
Децата често плачат и причините за това са много. От желание да бъде забелязано, до „просто по навик“. Плачът е и белег на силна емоционалност. Прикриването на емоциите от друга страна е вредно и затова е важно децата да изразяват чувствата си по най-различен начин. Децата се страхуват когато родителите им повишават тон и буквално се ужасяват ако възрастните крещят. За да се защитят от подобни методи на възпитание, децата също започват да крещят, което може да доведе до психични разстройства и нервни сривове, а това да доведе до необходимост от консултация с психолог или невролог.
Трябва да запазя спокойствие!
Много е важно, ако след като детето ви повиши тон или се държи неуважително, да се опитате да му обясните спокойно и търпеливо, че неговото отношение ви обижда. Можете дори да демонстрирате със съответно изражение на лицето разочарованието си – тъга или разочарование. Опитайте се да му обясните, че с крясъци не може да се постигне нищо добро. Важно е детето да престане да чува, че вие самата викате и обвинявате – него или баща му, защото това би било пагубно за всички. Ако вие съумеете да покажете добро поведение, без викове и крясъци е възпитавате детето си в спокойна и приятелска среда, то няма да има откъде да копира агресивно и неуважително поведение. Когато детето израсне в тиха среда, то винаги ще възприема крясъците на другите за агресия и най-вероятно ще се опитва да ги пренебрегва в собственото си поведение, защото те така или иначе, са тежък товар.
Ако забележите, че в детската градина или училище, някой от персонала или връстниците му крещи и вика, най-добре е да поговорите с педагозите относно други, по-спокойни и по-надеждни методи на възпитание и взаимоотношения – ще бъдете в пълното си право да направите това.
по материали от mama.ua
