Златното птиче

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
zlatnoto-ptiche

Един цар имал трима синове. Имал и златно ябълково дърво — по обед цъфтяло, вечер връзвало, през нощта ябълките узрявали, но на сутринта, когато царят ставал, по клоните нямало нито един плод. Много се ядосвал царят и се чудел кой идва и изяжда ябълките му. Веднъж най-големият му син рекъл:

— Тате, тази нощ ще отида да пазя при дървото. Ще видя кой идва и изяжда ябълките и ще го заловя!

— Иди, синко! — отвърнал царят.

Вечерта най-големият син взел пушка, отишъл и седнал под дървото. Ала по някое време му се приспало. Решил той да подремне малко, но го налегнал дълбок сън и се събудил чак на сутринта. Когато се върнал, царят го попитал:

— Е, какво? Видя ли кой яде ябълките ни?

— Заспах, тате, и не можах да видя.

На другата вечер вторият син на царя поискал да пази ябълката. Отишъл той под дървото, седнал там, но бързо-бързо заспал и нищо не могъл да види.

На третата вечер при царя отишъл най-малкият син и му казал, че иска и той да пази ябълките.

Царят му рекъл:

— По-големите ти братя ходиха, нищо не можаха да видят, та ти ли ще видиш?

— Нека и аз да опитам, тате! — помолил се най-малкият син.

— Добре тогава, щом искаш, иди — съгласил се царят.

Най-малкият син взел една пушка. Порязал си малкия пръст — да го боли, та да не може да заспи, и седнал под ябълката.

Посред нощ отнякъде долетяло едно златно пиле, кацнало на дървото и започнало да яде златните ябълки. Перата му светели като слънце. „Сигурно това златно пиле идва всяка нощ да яде нашите ябълки“ — помислил си най-малкият син. Взел пушката и гръмнал. Пилето хвръкнало, но от него паднало едно перо. Момъкът го занесъл на царя и му казал, че това перо е паднало от пилето, което всяка нощ изяжда ябълките им. А царят рекъл:

— Щом перото е толкова красиво, пилето трябва да е сто пъти по-красиво!

Повикал тримата си синове и им казал:

— Идете, синове мои, да намерите златното пиле, дето яде ябълките ни, и ми го донесете! Който го намери и ми го донесе, ще му дам половината царство, а когато умра — ще вземе цялото. Ако не го откриете, не се връщайте повече при мене!

Синовете се приготвили за път, целунали ръка на баща си, сбогували се с роднините си и тръгнали да търсят златното пиле. По пътя двамата по-големи братя здравата нахокали най-малкия, защото не заспал, видял това пусто златно пиле и сега те трябвало да го търсят. Набили хубаво момчето и му казали да не върви с тях. То си поплакало, ала тръгнало след братята си, без те да го виждат. Когато по-големите синове спирали, спирал и брат им, когато те тръгвали, тръгвал и той.

По пътя един старец срещнал двамата братя и им казал:

— Добра среща, момчета. Къде отивате?

— Не ти влиза в работата! — сопнали се те и си заминали.

След малко старецът срещнал най-малкия брат.

— Добра среща, момче! Къде отиваш?

— Дал ти Бог добро, дядо! — отговорил момъкът. — Ела да поседнем малко и да ти разкажа къде отивам.

Старецът седнал, момъкът извадил хляб, поканил го да сподели обяда му и докато си похапвали, разправил на дядото всичко за златните ябълки и чудното птиче. Казал му, че отива да намери златното пиле, но не знае къде да го търси.

Старецът му рекъл:

— Недей да вървиш след братята си, момче, те са лоши хора! Тук съвсем наблизо пътят се разделя на две: ако те тръгнат по горния, ти тръгни по долния, ако те тръгнат по долния, ти тръгни по горния. Аз ще се върна след малко и ще те настигна. Ще те заведа да ти покажа къде е златното пиле.

Най-малкият син вървял и гледал по кой път ще тръгнат братята му. Те се отбили по горния, а той хванал долния. След малко старецът го настигнал и му казал да спрат да си починат. Отбили се под една сянка и царският син веднага заспал. Старецът го взел на ръце и го отнесъл далеч-далеч напред, после го събудил и му рекъл:

— Хайде, синко, стани, че сме се успали, а много път ни чака!

Тръгнали отново, вървели, що вървели и щом се мръкнало, спрели да пренощуват. Царският син, изморен от дългия път, отново бързо заспал и старецът пак го взел на ръце и го пренесъл далеч-далеч напред. На разсъмване пак го събудил и отново тръгнали. Вървели няколко дни и стигнали до царството, в което живеело златното пиле. Изкачили се на един висок връх, откъдето се виждало всичко, и старецът рекъл на царския син:

— Виждаш ли тези високи къщи? Това са царските палати, там се намира златното пиле. Двама стражи пазят голямата отворена порта. Те няма да те видят и ти спокойно влез. След това ще минеш през седемдесет и седем по-малки порти, пазени от по един страж. Преминеш ли и тях, ще влезеш при златното пиле. То е в един кафез. Вземи пилето, а кафеза остави, защото ако отнесеш и него, ще те хванат. Хайде сега върви и помни какво ти казах!

Царският син влязъл през голямата порта, без да го забележат пазачите. Преминал през седемдесет и седемте по-малки порти и стражите пак не го видели. Най-накрая стигнал в стаята със златното пиле. Отворил кафеза, взел пилето, тръгнал и повървял малко, па си рекъл: „Кафезът е много хубав, защо да стои тук? Ще го взема, пък каквото ще да става!“

Върнал се, взел кафеза, ала щом минал през голямата порта, стражите го хванали и го завели при царя. Той много се разсърдил и го попитал:

— Ти кой си и защо искаш да ми вземеш златното пиле?

Момъкът му казал, че е царски син и е дошъл да вземе златното пиле, защото то яде златните ябълки в градината им. Като чул всичко, царят рекъл:

— Аз ще ти простя и дори ще ти дам дъщеря си за жена, но искам да притежавам летящия кон на един могъщ цар. Ако не ми го доведеш, ще те погубя!

Момъкът обещал, че ще го доведе, и царят го пуснал. Отишъл царският син право при стареца, а той го попитал:

— Къде ти е златното пиле?

Царският син със сълзи на очи му разказал как взел пилето, но после решил да се върне за кафеза, защото много му харесал. Разказал му и как стражите го хванали и го завели при царя, и какво му рекъл царят.

Старецът го утешил и обещал, че ще му помогне да намери летящия кон.

И те отново тръгнали на път. Вървели, що вървели, замръкнали на едно място и легнали да поспят. Щом момъкът заспал, старецът го взел на ръце и го пренесъл далеч-далеч напред. На сутринта го събудил и двамата пак потеглили. Вървели те, ала по пладне слънцето започнало силно да припича. Старецът рекъл:

— Хайде да си отдъхнем, че много се уморихме! — и те се отбили под една дебела сянка.

Царският син легнал и веднага заспал. Тогава старецът го взел на ръце и го пренесъл в царството на могъщия цар. Събудил го и пак тръгнали. Щом наближили царския дворец, те се изкачили на един хълм, откъдето всичко се виждало, и старецът казал:

— Ето виждаш ли двореца на могъщия цар? Там живее летящият кон. Шест стражи пазят голямата порта. По-нататък навътре има още деветдесет и девет по-малки порти и пред всяка стоят по двама стражи. Ти ще минеш през всички порти, без никой да те види. Ще влезеш накрая в един яхър и там ще видиш коня. Един коняр го държи за юлара. Той ще спи и няма да може да те види. Юздата на летящия кон е окачена на един пирон и е много хубава, седлото — също. Ти хвани внимателно юлара и тръгни с коня право насам. Не се подлъгвай да вземаш седлото и юздата, колкото и да ти харесват, защото стражите ще те хванат.

Приказката продължава на следващата страница.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Pages: 1 2

2,983 преглеждания

Comments are closed.