За възпитанието чрез страх и защо това не е добра формула

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

страх

Днес повече от всякога родителите се тревожат дали се справят добре като родители, дали са добри в това поприще, като наред с това преследват високи професионални цели. Поради тази причина, вероятно много от нас, без значение какво правим за децата си, оставаме с усещането, че правим нещо нередно или не както трябва.

Истината обаче е съвсем простичка и тя се корени в това, че всеки метод на възпитание и практикуване на родителските грижи е по своему правилен, но зависи от това, какво е полезно за децата в конкретното семейство.

Специалистите обаче са открили, че има един метод, които мнозина родители прилагат, защото смятат, че той работи безотказно, но всъщност той причинява повече щети, отколкото ползи и това е така, защото се основава на страха.

Децата не бива да изпитват страх от родителите си.

Защото:

Страхът е най-бързият  и лесен начин за установяване на контрол. Когато едно дете се страхува, то най-вероятно ще прояви послушание, но страхът оставя белези в съзнанието на детето, които рано или късно ще се проявят.

Често родителите търсим най-бързият, непосредствен и разумен, според нас, начин и виждаме единственото решение за въдворяване на дисциплина в страха.

Децата обаче са твърде чувствителни. Всички и тези, родени в края на миналия век и тези, които се раждат днес. Всяко едно дете се ражда и живее с вродения страх от по-възрастните, от родителите. Най-малкото защото възрастните физически са няколко пъти по-големи от децата и само при мисълта как тези „големи“ хора се надвисват над едно дете, говорейки му с гневен глас, се поражда страх.

Ако често използваме страха като средство за възпитание , има голяма вероятност да причиним на първо време невидими щети, които детето ще трупа с времето, а след  това дори няма да се налага да прибягваме до този начин на възпитание, тъй като то вече ще има изградена представа от заплахите, които го очакват. Вероятността насаденият през детството страх да просъществува в годините на юношеството е голяма.  Не е изключено вашето дете да продължи да се страхува цял живот от вас, независимо от възрастта си.

Страхът изгражда погрешна мотивировка  в децата

Когато възпитаваме децата си чрез страх, те развиват ограничено разбиране за това, защо трябва или не трябва да правят едно или друго нещо.

Например: Когато им казваме да се извинят на брат си, те вероятно ще го направят, но това извинение ще е напълно механично. Детето няма да проумее защо го караме да направи това и съответно няма как да разбере причините защо се налага да се извини. То го прави, само и единствено, защото някой възрастен го и накарал и дори заплашил да го направи.

Много по-добре е да се опитваме да обясним и да накараме детето да проумее защо трябва да направят едно или друго и  да обясним причините защо това е наложително. Да, ще отнеме малко повече време, но ще е далеч по-полезно и смислено.

Когато децата пораснат, страхът се превръща в отбранителна реакция

С порастването децата все по-рядко и все по-малко показват страховете си. Те постепенно развиват необходимостта да са независими, а наред с това и физически порастват и заякват, което им помага да възприемат по нов начин възрастните, които вече не изглеждат толкова огромни и заплашителни, заради ръста им.

Когато се опитваме да се справяме с децата си, всявайки в тях страх, се отключват отбранителните им функции, които заместват подчинението. Това е времето, в което децата започват да ни с противопоставят, да се борят с нас, но започват да го правят и с хора извън семейното обкръжение, което създава сериозни рискове от конфликти и недоразумения извън дома.

Страхът причинява множество емоционални и ментални щети

Когато децата растат в атмосфера на страх от родителите, семейството и общият дом се превръщат в място на безпокойство, стрес и дори депресия. Домът трябва да е място, където децата да се чувстват защитени и сигурни, където да си почиват и да се отпускат и ако никога не се чувстват удобно, те ще изпитват несигурност, което допълнително ще ги стресира и разстройва.

Какво е по-добре да направим?

На първо място всеки родител трябва да знае, че не бива да имаме прекалено големи очаквания от собствените си деца, както и това, че вероятността  те да са напълно съвместими с нашите собствени разбирания е минимална.

Един от най-добрите начини да помогнем на децата си да растат уверени е да ги насърчаваме в начинанията им и да ги хвалим за постиженията. Когато децата раста с усещането, че работата им е оценена и забелязана, те подсъзнателно започват да искат на правят още и още неща.

Винаги е добре да обясним на децата защо искаме или не искаме те да правят нещо

Винаги, когато изразяваме нашата загриженост, това ще помогне на децата да вникнат в самия смисъл на нещата, ще им помогне и да осъзнаят, че ние правим всичко това от обич. Ако в определена ситуация обясним на децата, че правим едно или друго, защото сме загрижени, че ще се наранят, те може и да се ядосат, но със сигурност вероятността да ви оценят и уважават в дългосрочен план  е повече от възможно.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Възпитание Детето

Етикети:

4,883 преглеждания

Comments are closed.