За Уилям Шекспир
Роденият и починал на тази дата Уилям Шекспир е ренесансов драматург и поет, роден в английското градче Стратфорт на Ейвън. Той е един от най-популярните по цял свят класици, а пиесите му не слизат от театралните сцени и до днес. Шекспир е автор на 37 драматургични текса (според някои 38), 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Сред най-знаменитите му шедьоври са трагедиите „Ромео и Жулиета” (Romeo and Juliet, 1595), „Макбет” (Macbeth, 1606), „Крал Лир” (King Lear, 1605), „Хамлет” (Hamlet, 1601), „Отело” (Othello, 1604), „Тит Андроник’ (Titus Andronicus, 1594); комедиите „Комедия от грешки” (The Comedy of Errors, 1592), „Както ви харесва” (As You Like It, 1599), „Сън в лятна нощ” (A Midsummer Night’s Dream, 1596), „Много шум за нищо” (Much Ado About Nothing, 1598), „Укротяване на опърничавата” (Taming of the Shrew, 1589), както и редица исторически драми и романси.
В литературната история се дискутира и т.нар. Шекспиров въпрос – спор относно личността и най-вече авторството на произведенията на английския драматург. Уилям Шекспир се ползва със славата на един от най-загадъчните творци. Въпреки че е живял в края на 16 – началото на 17 век, личността и биографията му поставят загадки пред изследователите. Шекспировият въпрос възниква още през 18 век. Тази проблематика под една или друга форма продължава да занимава умовете и днес.
Същината на Шекспировия въпрос е свързана с предположението, че едва ли необразован човек от провинцията, какъвто е бил драматургът, е могъл да сътвори такива литературни шедьоври. Това е могъл да стори само високообразован хуманист, използвал името на треторазредния актьор като прикритие. Така са възникнали най-популярните по случая версии, според които зад името на Шекспир се крие или младият граф Саутхемптън, приятел и покровител на драматурга, на когото Шекспир посвещава и повечето от сонетите си, или философът хуманист Франсис Бейкън (1561 – 1626), който е имал отношение към ренесансовата драма и театър. Независимо от догадките и истинската самоличност на драматурга, той е един от най-знаменитите световни класици, белязали литературата за векове напред.
Испанецът Мигел де Сервантес е роден край Мадрид през 1547 г. Той е автор на многобройни стихотворения, драматургични текстове, новели, както и на пасторалния роман „Галатея”, който самият автор смята за големия си шедьовър. Романът, с който остава в историята, обаче, се оказва неговата знаменита пародия на рицарски роман. През 1605 г. първата част е издадена под заглавие „El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“ („Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания. У Сервантес възниква идеята да създаде история за мъж, който се мисли за странстващ рицар (рицар, който дири приключения) и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи.
Инка Гарсиласо де ла Вега е автор на „История на империята на инките”. Живее по времето на Ренесанса. Книгата е най-важният и безспорен документ за създаването, величието и рухването на империята на инките. Книгата е публикувана за първи път през 1609 г. в Лисабон. Оттогава до ден днешен тя многократно е превеждана и издавана на всички световни езици. Хрониката и до днес е най-подробното изложение на историята на най-великата империя, създадена някога в Америка. Инка Гарсиласо де ла Вега я поднася комплексно, като внася в повествованието такива важни елементи като описание на бита, нравите, обичаите и вярванията на инките. Тя е първото изключително произведение не само на перуанската, но и на цялата латиноамериканска литература.
9,141 преглеждания
