• Няма категории

За момичетата, които станаха майки

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
maiki_i_dushteri

Ние жените или поне по-голямата част от нас през целия си живот още от много ранна детска възраст мечтаем да бъдем майки. От мига, в който проходим вече искаме да бутаме детска количка, да пеем приспивни песни, да гушкаме, да обгрижваме нашите бебета.

И така цял живот съзнателно или не, мечтаем за деня, в който ще бъдем като Мама, ще бъдем истински майки. И ето че този ден идва, ние сме се подготвили, купили сме всичко необходимо приготвили сме детската стая и с трепет очакваме момента, в който ще заведем нашето бебе в къщи, за да започнем да правим, всички онези неща, които правеше мама, когато бяхме малки.

Минава известно време и първоначалното опиянение и еуфория ни напускат, адреналинът, който ни е давал сили вече е в норма, а малкото бебе прави неща, за които ние не намираме решение.

Тогава разбираме, че не знаем всичко за майчинството, тогава разбираме, че сме видели само външният образ на майчинството, но не и вътрешният свят на нашите майки. Тогава разбираме, че не е лесно да си родител и, че не си подготвен за това.

Зад усмивката и радостта, между смяната на памперсите и храненията, се е скрила душата ни, която се чуди какво да прави, уплашена и несигурна, неразбираща огромната промяна настъпила в живота ни, а именно как за един миг от „волна птичка” сме се превърнали в „майка орлица”. Не ни е лесно, а по скоро несигурно и уморително.

Тогава бавно и без да усетим в нашия свят влиза депресията. Тя е фина, нежна, привидно спокойна и откъсната от света, отдавна отказала се от борбата, тя просто си съществува. Отваряме в себе си едно място, в което да се скрием от всичко ново, различно, от всичко което ни променя, от всичко, което трябва да бъдем. Място, в което се сбогуваме с предишния си живот и, на което се опитваме да приемем новия.

А дали можем, дали сме подготвени? Можем ли само да изпием чаша кафе с депресията, да я оставим да каже каквото я мъчи и после да я изпратим да си ходи, а ние да продължим смело напред, или ще я оставим да ни бъде утеха в моментите, в които ни е трудно? Тя е примамлива и ни предлага лесния изход. Но дали това е той?

Учим цял живот, имаме професии, живеем динамично, но кой ни е научил как да понесем тежестта на отговорността за живота на един нов човек, който е напълно зависим от нас и ние сме тези, които трябва да му помогнем да порасне. Та това е толкова отговорно! Ами, ако не успеем?! Ако се провалим и съсипем живота на това невинно същество?!

Тогава решаваме, че ще се откажем от всичко друго, за да се справим с новата роля, а когато ни се прииска поне за час да сме като преди, ние не го правим, а викаме бързо депресията и тя ни поеме в прегръдка си, задушавайки това наше желание. Така от активни, социални момичета се превръщаме в депресирани и неуверени в себе си майки.
Много малка част от нас успяват бързо да върнат баланса и да се чувстват пак удовлетворени, въпреки промяната в живота. Повечето се поглеждат в огледалото и виждат жена, която не познават.

„Уж съм аз, а нещо е различно, може би косата, която снощи не можах да измия или пък роклята за кърмачки с петното отпред, а може би са излишните килограми, о да и сенките под очите от дългата безсънна нощ… Какво се случи с мен? А можех да прекарам нощта в някой клуб с красива рокля, прическа и блестящи очи, и сега пак щях да съм уморена, но щях да си бъда аз, онази свободната, която не отговаряше за никой друг, която не беше уморена за това да прави любов цяла нощ, без значение, че на другия ден е на работа. А сега, каква стана? Нима вече нямам нужда да се забавлявам, да се радвам на себе си и живота, или може би съм прекалено уморена за това, или няма на кой да оставя детето, или вече не ми отива този живот?”

Това твои думи ли са или на депресията? Сега си майка, постигнала най-голямата си мечта, обожаваща страхотното си дете! Но въпреки това нещо те кара да се чувстваш нещастна, да не се харесваш, да отлагаш да излизаш навън, да си казваш, че детето е най-важно и да пренебрегваш себе си.

Ето така съвсем неусетно се случват нещата и после ни е адски трудно да се върнем обратно, да влезем в живота, от който доброволно излязохме. Защото може би Мама не ни каза, че за да сме добри майки трябва да обичаме и себе си, да си доставяме радост, да имаме нашите моменти далеч от децата. Мама не ни каза как и тя е копняла понякога за същото, но понеже от нея се е очаквало да бъде „добра” майка, тя е пожертвала себе се в името на децата. Така се е превърнала в „лошата“ майка, оставила дъщеря си да вярва, че когато станеш родил спираш да живееш за себе си.

Но ние може да изберем да бъдем други… Споделяйте, казвайте какво не ви харесва, какво наистина искате, а не какво се очаква от вас, бъдете здрави майки! Бъдете и момичета, защото добрата майка е тази, която не е убила момичето в себе си, тази, която не се отказва от желанията си, а ги изживява, тази, която все още има своите мечти и върхове, които иска да изкачи, тази, която все още не е загубила себе си в грижите за семейството.

Не разказвайте каква бяхте, бъдете такива и сега!

 

автор: Неви Боджукова
източник: Gnezdoto

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Втора стъпка

Етикети:

4,607 преглеждания

Коментирай

Трябва да сте влезли в профила си, за да коментирате.