За майките, които остават нещастно омъжени, заради децата

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Vintage-Family-Portrait-210x300 unhappy_familly unhappy_familly

Със сигурност познавате поне няколко такива жени. Те живеят в компромис със себе си, при това от толкова дълго време, че вече са забравили какво е да са истински щастливи. Често това остава скрито за околните, дори за най-близките роднини и приятели. Отвън нещата изглеждат супер, но на практика нищо не е наред и рядко някой друг, освен пряко засегнатите, знае това.

Понякога жените, които правят този избор, си мислят, че така помагат на децата си, но именно те първи осъзнават, че мама не е щастлива. Децата усещат и най-дребните, невидими на пръв поглед детайли, които разстройват нормалния семеен ритъм. За по-големите деца нищо не остава скрито, защото те имат контакти извън семейството и могат да сравняват. За тях е необяснимо защо въпреки, че мама не е щастлива продължава да живее така.

Изборът да сме нещастни в името на чуждото щастие, дори това да е щастието на собствените ни деца, е напълно погрешен. В подобни ситуации повечето от нас са склонни да смятат, че са избрали „по-малкото зло“, че децата на разведени родители страдат много повече, че така децата няма да разберат за проблемите между възрастните. Но болката, неудовлетворението, самотата, които жените от нещастните бракове изпитват се прехвърлят върху децата, а те от своя страна започват да изпитват вина за случващото се и да се самообвиняват за несполуките на родителите си.

Депресията на мама, може да се превърне в депресия на детето.

Родителската депресия е пряко свързана с ранните признаци на т.н. „труден характер“ при децата, с ниска самооценка, с хиперактивност или интровертност, или в сложна комбинация от тях.

Когато една жена е нещастна в брака си, но избере да остане с партньора си в името на децата, те няма как да останат щастливи и безгрижни. Ако възрастните са недоволни един от друг и това продължава във времето за дълго, няма начин децата да останат незасегнати от отрицателните чувства и натрупаната между родителите болка, обида и дори агресия. Те не могат да осъзнаят правилно източниците на родителското неудовлетворение докато са малки, а често това остава необяснимо и когато пораснат. Когато подобен избор е факт, по никакъв начин тежестта му не бива да се прехвърля върху децата. Изразът „Не се разведох с баща ви, заради вас!“ е недопустим както в мислите, така и за изричане.

Възможно е да се справите и сама.

Да се справи сама една жена с родителството, с дома, със семейния бюджет е трудно, но и възможно. Може да отнеме повече време, да изисква повече усилия, но стъпка по стъпка всичко се нарежда. В началото ще е много трудно, понякога ще изглежда дори невъзможно, но родителството може да е и такова. За жените, които не работят подобно решение е изключително трудно, защото е свързано с финансовата им независимост, но дори и те могат да се справят, когато са спокойни, когато се събуждат с мисълта, че правят нещо ново и добро на първо място за себе си, а след това и за хората, които обичат.

Моралното удовлетворение.

То идва от решението, от усещането, че сте достатъчно силни да вземете решение – да бъдете нещастни, затворени в един несполучлив брак или да сте свободни и щастливи с изборите си и битките си за тях.

Ако имате съмнения, потърсете помощ.

Не е грешно да се посъветвате с приятел, с роднина или с брачен консултант, но не пропускайте възможността да поговорите и с партньора си. Изслушайте търпеливо неговата позиция. Може да откриете, че нещата не са толкова безнадеждни, колкото ви изглеждат, когато ги гледате сама, а може и да откриете, че вече нищо не ви свързва и решението да се разделите е най-правилното.

Да продължавате да се преструвате, че всичко е ОК е напълно погрешно.

Да се живее в подобна изкуствено поддържана илюзия, че всичко е наред, че семейството ви е добро и задружно, че липсват проблеми, е не само неправилно, то е буквално токсично. Особено за децата. Попивайки всяка ситуация, която се разиграва пред тях, един ден не е изключено те самите са попаднат в същата, защото са я приели за нормална. Не бихте искали да ги видите по този начин като възрастни, нали? По-добре им представете нещата такива, каквито са, без да премълчавате или криете нищо. Те трябва да са наясно, че нещата не са наред и че това, което виждат няма нищо общо с любовта и уважението.

Всеки взима собствените си решения сам, но когато една майка прави това, тя трябва да покаже на децата си, че всичко, което е избрала е с мисъл, грижа и уважение на първо място към себе си.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

19,612 преглеждания

Comments are closed.