Вносните суперхрани, които можете да заместите с български
Шумно рекламираните вносни суперхрани, които завладяха българските магазини за био продукти в последните години имат свои не по-малко полезни, качествени и напълно достъпни нашенски аналози.
Диетолози и лекари отдавна се опитват да обърнат вниманието на масовия потребител върху факта, че храната, която се отглежда в земята, на която сме родени, е най-добра за нашия организъм. Географската ширина определя продуктите, които ще влязат в диетата ни и които ще са от полза за нашето здраве и хармонично физическо развитие.
За всеки народ местната храна е от особено значение, защото съдържа точните елементи, минерали и витамини, необходими за всеки човек, роден в определен географски район. Влиянието на климата, сезоните, състава на почвата и водата, начина на отглеждане на дадена култура, всички тези фактори определят важността й за хората, населяващи дадена територия.
Много общности по света избират да се хранят единстевено с плодовете на тяхната родна земя. По този начин те не само насърчават месното земеделие, но са убедени, че организмът е пригоден да усвои безпроблемно именно отгледаните на местна почва продукти, за разлика от онези, които са внесени от далечни страни.
Много съвременни здравословни и кулинарни рецепти съдържат продукти като киноа, чия, годжи бери, спирулина и други, които безспорно имат отлични качества, но те все още не са напълно изследвани от специалистите и полезността им за нас като балканци не е безусловно доказана. Наред с това, у нас почти всяка от тези храни има свое подобие и съдържа не по-малко полезни вещества, които имат аналогично и дори по-добро взаимоотношение с организма ни.
Към т.н. български суперхрани, специалистите причисляват шипките, просото, тученицата, дивия чесън, копривата, рожковите, баклата, родните пчелни продукти. Повечето от тях са характерни както за България, така и за почти цяла Европа, дори за някои части на Азия, с които българският ген е исторически и пряко свързан.
Ето кои нашенски суперхрани можем да използваме вместо вносните:
Годжи берито е скъпо и се намира трудно, основно в специализираните магазини.
Годжи бери съдържа 20 мг витамин С в 100 г плод, в плодовете на шипката – 200 мг., както и почти всички останали витамини — Р, В, Е, К и каротин.
Шипковата отвара е полезна при анемия, маточни кръвотечения, камъни в бъбреците, пневмония и други инфекциозни заболявания.
Просо = киноа
Двете култури, освен че си приличат чисто визуално се доближават и по съдържанието на фибри и белтъчини. Цената на едните зрънца обаче и почти космическа в сравнение с тази на другите.
В полза на родното просо, което е култивирано по нашите земи преди повече от хиляда години, е и съдържанието на силиций в него – то е абсолютният първенец сред всички познати житни култури.
Тученица, коприва, див чесън = спирулина
У нас дълги години тученицата е смятана за плевел, а бабите ни на село щедро гощаваха кокошките с нея. Тя обаче съдържа три пъти повече омега мастни киселини и витамин С, в сравнение с цитрусовите плодове, например.
Мнозина се доверяват на скъпоценния плевел при проблеми със зрението и за регулиране нивата на кръвната захар.
Тученицата расте почти навсякъде от ранна пролет до есента и като всеки плевел не се нуждае от поливане и копане. Тя е достоен съперник на дивия лапад и спанака и е прекрасна за салати в суров вид.
В списъка със зелени суперхрани се нарежда и дивия чесън или както още е известен – левурда. Неговият сок има силно антимикробно действие, понижава нивата на холестерола, действа разширяващо на кръвоносните съдове и така предпазва сърдечно-съдовата система. Освен полезен, дивият чесън е много вкусен, той е перфектна добавка към супи, салати и всякакви ястия.
Копривата е истински зелен доктор, наред с богатството от хранителни вещества и витамини, тя съдържа калий, желязо и цинк.
Ако трябва да избираме, със сигурност ще се спрем на българските зелени суперхрани и на приготвените от тях вкусни ястия и салати, вместо на спирулината, която за мнозина от нас има особен и дори леко неприятен вкус.
Е, разбира се всеки избира за себе си, ако държите на спирулина, в био-магазините се предлага и на таблетки, което ще реши проблема с вкуса, но цената й не е никак безобидна, още повече всяко от изброените по-горе растения може да си наберем по поляните, при това съчетавайки полезното с приятна и зареждаща разходка сред природата.
Нар = акай бери
Лилавите бразилски плодчета безспорно са красиви и изкушаващи, толкова, че често сме склонни да преглътнем храбро високата им цена, най-вече заради мощните им антиоксидантни свойства. Но, оказва се, и те имат нашенски аналог в лицето на нара. Прясно изцеденият сок от нар, според диетолозите, е сигурно средство да се спре атеросклерозата. В миналото лечителите са го използвали против треска, скорбут, туберкулоза, възпаление на бъбреците. Сокът от нар има силно противовъзпалително, антисептично и обезболяващо действие. Мощен антиоксидант.
Рожкови = стевия
В последните години стевията се отглежда у нас, но в сравнение с рожковите все още се среща по-рядко. В миналото добре изсушените шушулки на дървото са се стривали на фин прах, който се е използвал за подслаждане, преди да се появят захарната тръстика и захарното цвекло. Освен подслаждащи свойства кафявите шушулки имат и отлични лечебни свойства. В миналото са го използвали против диария, при стомашни болки и храносмилателни разстройства. Растението помага също при гадене и повръщане.
Пчелен прашец = корен от мака
Мака или познатия още като перуанският женшен корен е една от най-модерните хранителни добавки, която се предлага на биопазара напоследък. За него се твърди, че повишава физическата издръжливост до такава степен, че фитнес маняците могат да забравят за анаболите.
Полезен за целия организъм, панацея за всякакви болежки, хроничната умора и дори хармонизиращ хормоналния баланс, коренът от мака е богат на калий, калций, йод и магнезий. В сравнение с него пчелният прашец обаче, освен че съдържа абсолютно същите вещества, съдържа и всички останали полезни за организма химични елементи, витамини и минерали и има повече аминокиселини и протеини, отколкото в млечните и месните продукти.
Бакла = японска соя
Малките зелени бобчета на японската соя са богати на фибри и се препоръчват при диети и проблеми с щитовидната жлеза.
Със същите качества се слави и баклата, която съдържа голямо количество белтъчини, а това я прави успешен заместител на месото. Баклата има и тонизиращо действие, сравнимо с това на кафето.
По материали от интернет
25,706 преглеждания
