Tag: Михаил Лъкатник

Щом повярваш на патока, ще потънеш надълбоко

Щом повярваш на патока, ще потънеш надълбоко

от Михаил Лъкатник В ранно утро, в ранен час хвърли дядо сребровлас от стопанския обор две каруци конски тор. Торът дигна топла пара от земята до небето. Глупавият бял паток към рекичката пристъпи, малко да се поизкъпе. Парата като съзря, на брега глупакът спря и извика с глас висок: — Па-па-па! Гори земята! Бягайте далече, […]

Райко Многознайко

Райко Многознайко

от Михаил Лъкатник — Знам бе, знам бе, знам бе, знам. Аз професор съм голям. Хищна птица е кълвача. Слонът двеста метра скача. На дърво расте пипера. Бяла мечка срещнах вчера. Вълците са тревопасни, а пък зайците — опасни. Гъбите са минерали с цветове като кристали. Мечките са витороги, а бизоните — двуноги. Жабите ядат […]

Снежният човек и Панталей

Снежният човек и Панталей

от Михаил Лъкатник От училище се връща палавият Пантелей. Във кожуха се загръща, тича да се позагрей. Но се спира на площада неспокойното момче. На съседската ограда гледа: кацнало врабче. Жадно, гладно, омърлушено, от комините опушено, и му е студено много, и под вежда то поглежда строго. Чантата в снега запраща палавият Пантелей. На врабченцето […]