Съвети за родители на деца със специални нужди
Обичайно у нас, а оказва се и в чужбина, родителите на деца със специални нужди имат конфликти с учебните заведения, които децата им посещават. Това най-често се случва, когато образователните програми не покриват техните очаквания. За успешното управление на подобни конфликти, родителите трябва да са предварително подготвени, да умеят да владеят емоциите си и да се научат да водят преговори, които да са изцяло насочени в полза на децата им.
Какво конкретно могат да направят родителите на деца със специални образователни нужди, за да гарантират добри условия на децата си в детската градина и в училище?
От първостепенно значение е родителите и учителите на тези деца да избягват всякакви противоречия и конфликти, макар често родителите да са разочаровани от това, което децата им получават в детските градини и в училище. Подобни разногласия и конфликти са не само неприятни, но те гарантирано повлияват негативно върху децата, които косвено биват въвлечени в тях.
Ако подобен конфликт все пак възникне, родителите трябва:
– Да се фокусират върху нуждите на детето си, а не върху емоционалния фон на конфликта
– Да задават въпроси относно притесненията си
– Да не правят излишни предположения
– При нужда да подчертават конкретни факти, а не да обобщават кой е прав и кой не
– Да се запознаят с правата си на родители на дете със специални образователни нужди, както и с тези на самото дете.
– Да търсят заедно с персонала целенасочени дейности, които да са в полза на детето и да търсят механизми, с които да ги изискват в работата на учителите
– Да не прибягват до лични нападки и критики към учителите
– Да разграничат проблемите от конкретните личности
– Да игнорират всички неподходящи коментари на персонала към тяхното дете, а при нужда да коментират всеки конкретен случаи с висшестоящия персонал
За съжаление разногласията между родителите и учителите най-често се коренят в противоречивите схващания, които имат едните и другите по отношение на емоциите, комуникациите и възпитанието. Всяка страна в един подобен конфликт трябва внимателно да се вслушва в аргументите на другата, за да вникне и проумее чуждата гледна точка.
Колкото повече въпроси задават родителите, толкова повече неща ще разберат. Изслушването на учителското мнение, дори когато то ни се струва неприемливо, може да е от съществена важност за постигането на компромиси в името на детето.
Ако учителите на дете със СОП възприемат по неправилен начин нуждите на му, родителите имат пълното право да ги информират за някои особености в развитието му, които пропускат, но в никакъв случай не е добра идея да са критични или обвиняващи.
Много важно е родителите да имат открита и ясна комуникация с учителите. Когато двете страни разговарят, те трябва да се изслушват търпеливо, да задават въпроси и да дават изчерпателни отговори. Мнението на родителите, както и това на учителите е от огромно значение за развитието на детето.
Когато се водят тези разговори е добре и двете страни да имат предвид и езика на тялото.
Колкото по-подготвени професионално са учителите, толкова те са по-склонни за изслушат позицията на родителите и да се съобразят с нея.
Всеки родител на дете със специални нужди (и не само), има право да изисква актуални данни и резултати от проведените с детето му тестове и други задачи, които могат да удостоверят неговите постижения. Това не бива да е продиктувано от желание за самоцелен контрол от страна на родителите, а трябва да е продиктувано от желание за обратна връзка, базирана на доверие и уважение.
Родителите на детето могат да предоставят и допълнителна информация и резултати от външни източници, като например педиатър или друг специалист, които работят с детето в условия, различни от тези в градината или училище, за сравнение и допълнителни уточнения.
Родителите трябва да контролират отчаянието и гнева си.
За да предотвратят евентуалните отрицателни емоции и стрес, родителите трябва да вникнат в емоциите и на преподавателите. Да се опитат да изведат на преден план основните причини за проблемите на детето в групата. Да говорят за чувствата си открито. Да изразяват безпокойството си по начин, който се фокусира върху конкретния проблем, а не върху конкретна личност.
Вместо: „Когато разбрах, че детето ми не се справя със задачите, направо се вбесих. Защо не ми казахте по-рано, че детето ми не се справя?“
По-добре: „Моля ви, да ми изпращате редовно информация за резултатите от работата на детето ми.“
С второто изречение е много по-вероятно вниманието на учителят да обърне задържано, докато първото звучи обвинително и може да предизвика отбранителна реакция.
Когато няма правилна комуникация между родителите и преподавателите, няма как да има е решение на конфликтите, независимо дали те са по отношение на деца със специални нужди или не.
Ето как може да се подобри комуникацията:
– Търпеливо изслушване и задаване на допълнителни въпроси с цел двустранното разбиране на проблема. Питайте директно дали правилно сте разбрали едно или друго нещо в процеса на разговора.
– Говорете кратко, ясно и директно. Водете си бележки, за да следите всички точки, които искате да обсъдите. Задавайте въпроси, за да сте сигурни, че сте правилно разбрани.
– Не се отклонявайте от темата и не позволявайте на останалите участници в разговора да се отклоняват.
– Споделяйте за себе си и за детето си, за проблемите, които ви тревожат, какво правите, за да ги преодолеете и какво очаквате от страна на преподавателите, за да се разрешат тези проблеми по-ефективно.
– Бъдете готови да изслушвате чуждото мнение и имайте готовност да опитвате нови способи за работа, когато това е възможно.
Добрата комуникация между родители и учители помага голяма част от конфликтите да се разрешат по най-благоприятния за детето начин.
По материали от www.verywellfamily.com
2,873 преглеждания
