Спомените, които ние имаме, но не и нашите деца

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

 spomeni_pokoleniq

Да си спомним…

Да си дежурен до вратата на класната стая и да викаш: „Клас, стани! Клас, мирно!“

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката…

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да бързаш да се прибереш, защото „ще ти звъннат“.

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

Да вариш прясното мляко, след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за „Славейче“, „Пламъче“, „Мурзилка“, „Веселые картинки“, „Космос“, „Паралели“, „Септемврийче“…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка от 1 стотинка, за да тръгне.

Да сложиш индиго между два листа и да напишеш доклад по биология в два екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца, облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета тип „голям пепит“.

Да пиеш кафе, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма „Гугъл“.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зелечук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до Битовия комбинат за „Веро“…

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка, докато направи пяна, за да стане фрапе.

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче (без да мине никаква кола покрай теб).

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да си дадеш чорапогащника на „Ловим бримки всякакви“.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23,30 часа.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.

Да познаваш мириса на „Кореком“.

Да цъкаш пред величието на новия „Москвич“.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

Най-голямата гара в цяла Източна Европа да е Централна гара.

Най-големият магазин, който си виждал, да са Централните хали.

А най-големият на Балканския полуостров – ЦУМ!

Да разлистваш „Некерман“ и да му се взираш с влажни очи по страниците…

Да си правиш захарна вода или лимонада за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова година и да се правите, че не се познавате.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бързо подреждане на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за „ходеща и говореща кукла“ от СССР.

Да отидеш на истинско изпращане на войник.

И там да пирувате три дни и три нощи на дълги дървени, сковани специално за случая, маси и пейки.

Под навес от найлон, уреден чрез връзки от завод „Капитан Дядо Никола“ – Габрово.

Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе.

И още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки, а в трамвая – от 4.

Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.

Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони „Лакта“.

Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

Да стоите до тъмно с децата навън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това да се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

А ти помниш ли?

Този материал е любезно предоставен от www.highviewart.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

5,326 преглеждания

Comments are closed.