Ще чета вечерта!

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

от Асен Босев

 

Де е Дора?
Пак на двора.
Тича, скача
без умора.

От училище дойде си,
двойка в книжката донесе.

Залък лапна,
грозде хапна
и немирното момиче
вън излитна като птиче.

— Доре, де отиваш ти?
Почини си,
почети!…

Вика Дора
в коридора:
— Ще чета
вечерта!

Вечерта се върна тя
на уроци налетя.

Кой предмет,
кой предмет
да започне
най-напред?

В преумора
пише Дора,
уж дели,
а пък изважда.
Тук-там буквите изяжда
и наместо снежен склон
тя написва
нежен слон!

Уж уроците чете,
а в едно се сливат те
и какво се получава? —
В Лом… пасе… глаголът… крава!

Дрямката надви —
пребори я
над урока
по история.

— Лека нощ.
Приятен сън!… —
И в съня си
пак е вън.

Но на сутринта —
уви —
нещо в час не й върви.

Пак в задача
се заплита —
вместо метър
пише литър.

На урока по история
за глаголите говори,
в час по български език
реч държи за Телериг.

Ех, че тежко, ех, че мъка —
всичко в нея се обърка!

край

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

10,153 преглеждания

Comments are closed.