Самооценката и колко важна е тя за детето

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rp_carpet_reading_kids.jpg

„Най-ценното нещо, което можем да дадем на детето си след нашата безусловна любов и подкрепа, е добрата самооценка.“

Важно е да научим детето да се харесва такова каквото е, да вярва в себе си и свободно да следва мечтите си. Ако още в най-ранна детска възраст обърнем внимание на детето как мисли по отношение на себе си и как се чувства, бихме могли много по-лесно да го подкрепим да израсне пълноценна личност.

Добрата самооценката е важен фактор за това децата да растат уверени, смели и готови да посрещнат всякакви предизвикателства, да вярват в собствените си способности и просто… да бъдат щастливи.

Какво представлява самооценката?

Самооценка е сравнението, което сами правим между нашия  Аз–образ (как ние самите се възприемаме) и Идеалния Аз-образ (онзи образ, към който се стремим). Тя отразява отношението ни към нашите способности, личностни качества и външния ни вид (Bandura, 1996).

Самооценката започва да се формира още в момента, в който се осъзнаем като отделна личност, а това става около 2,5 – 3 годишна възраст. Ключов фактор в тази възраст е детето да изгради сигурна привързаност и здрава връзка с грижещите се за него. Сигурно привързаните деца имат доверие на родители си, открито изразяват своите емоции и потребности и знаят, че родителите им ще бъдат наблизо, за да им помогнат и да ги успокоят.

Първоначално образа за себе си изграждаме предимно във взаимоотношенията със значимите възрастни – мама, татко, човекът, който се грижи за нас, братята и сестрите. Това се случва в процеса на определена дейност и оценяването на тази дейност от тях.

Мама ми казва „Браво!“, когато си подреждам играчките. Тя е доволна и ме обича повече. Аз съм добро дете.

Ако възрастните постоянно ни хвалят и поощряват, ще имаме висока самооценка, ако ни обиждат или ни се карат, за това което правим, ще имаме ниска самооценка.

Според канадския психолог Алберт Бандура човек изгражда образът за себе си чрез самонаблюдение и опознаване на собствените си възможности, както и чрез сравнение с другите, които наблюдава и най-вече значимите другиЕдно дете е много по–вероятно да подражава на по-големия си брат или сестра, родителите си или на героя, когото харесва.

Постепенно започваме да се сравняваме и с нашите връстници – с приятелите, със съучениците. Но стараейки се да приличаме на тях, избираме онова поведение, което ще бъде поощрено от възрастните.

„Възрастните оценяват това, че си чистичък и подреден и също така за тях да си „умен” е много важно. Ето защо, аз трябва да съм такъв, за да получа одобрението им.

При децата в начална училищна възраст двата основни компонента, върху които се гради самооценката, са това да се справят добре в училище и да получават одобрението на учителите и родителите. При учениците от по-горните класове успехът е налице, когато одобрението идва от групата на връстниците, „когато имаш много приятели“ и си „популярен в училище, в картала“.

За да създадат цялостния образ за себе си, децата, имат нужда да осмислят всички компоненти на своята самооценка. Тя може да има различни измерения:

  • Телесен Аз-образ
  • Социален Аз-образ – взаимоотношения с другите; чувсто за принадлежност към определена група
  • Академичен успех
  • Спортни умения
  • Планиране и организиране
  • Общуване в семейството
  • Други умения, които се считат за ценни

Не е задължително обаче те да се чувстват сигурни във всяка една от тези области. Необходимо е да успеят да идентифицират обективно своите силни и слаби страни в различните области. В това нелеко начинание те се нуждаят от нашето напътствие, за да разберат своята значимост и качествата, които притежават.

Самооценката има изключително влияние върху развиването на усещане за автономност и чувство за контрол над онова, което ни се случва. Колкото по-уверено е детето в себе си, толкова по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде самостоятелно.

Добрата самооценка стои в основата на най-важният мотив за придобиване на нови знания, а именно мотивацията за постижения. Те отразява отношението на детето не само към постигнатото до момента, но и към всичко онова, към което детето се стреми. Тя е важен психологически източник за самоусъвършенстване и саморазвитие.

Според друга теория „хората са мотивирани да учат от 3 фактора: желание за учене, похвали и страх от провал. „С порастването голяма част от любопитството ни се изпарява, на преден план излизат стремежа към похвали и/или страха от провал.“ Джак Канфийлд, който се занимава с изследване на самочувствието, посочва, че 80% от първокласниците имат високо самочувствие, но такова демонстрират едва 5% от завършващите гимназия.

Наша е отговорността да помогнем на децата да запазят енергията и ентусиазма си, които са им присъщи поначало. Детското любопитство може да бъде съхранено с премерено, добре дозирано количество натиск от страна на родителя/учителя, точно толкова, колкото би накарало детето да прояви интерес, но не и дотам, че да го стресира и да му предаде усещането за неуспешност. Твърде завишените нереалистични изисквания могат да се отразят в ниска самооценка. Но когато няма никакви изисквания, това значи и никакви постижения.

Според редица проведени изследвания децата с висока самооценка са уверени в социални ситуации и се справят по-добре в училище.  Те се пригаждат по-лесно към новата среда, както в емоционален, така и в социален аспект. На децата с ниска самооценка им липсва сигурност в собствения успех, което и намалява шанса за успеваемост. Те избягват ситуации, в които няма да се чувства комфортно, ситуации, в които ще са изправени пред задачи, които им се струват непосилни.

Децата, които имат трудности в ученето определено не се чувстват комфортно в учебна ситуация, това личи и от поведението им – държат се предизвикателно или са съвсем пасивни. Ето защо е важно да бъдем техни партньори и да им помогнем да опознаят себе си, да повярват във възможностите си, да открият онова занимание, което им носи удоволствие и смисъл.

„Без опит няма провал, без провал няма унижение“ (Уилям Джеймс (1890). Това обяснява защо голяма част от учениците предпочитат да не правят нищо пред това да рискуват да се провалят, в случай, че опитат. Когато си наказан от учителя, заради това, че не си си написал домашното, си герой в очите на връстниците си. И това е много по-добре от другата ситуация, в която ти се присмиват и те смятат за „глупак“, защото си написал домашното си, но то е пълно с грешки. Децата инстинктивно избягват неприятното усещането за провал.

Как да подкрепим детето:

1. Покажете му, че го уважавате такова, каквото е.

2. Прекарвайте с детето достатъчно време, играйте заедно, разказвайте си истории, четете приказки преди лягане. Дайте му възможност да се почувства ценено и „важно“.

3. Хвалете детето за добрите му постъпки.

4. Не пропускайте да поощрите детето, дори когато демонстрира една малка част от поведението, което очаквате, напр.: спазва правилата на игра, подрежда само играчките си, държи се възпитано. Това ще го направи по-уверено, че може да се справи и с други предизвикателства.

5. Опитайте се да не му внушавате чувство на вина, дори когато не се е справило добре.

6. Критикувайте не неговата личност, а самото поведение. „Ти си добро дете, но това, което си направил не е хубаво. Сигурна съм, че следващия път ще се справиш по-добре.

7. Давайте конкретна и конструктивна обратна връзка. Това е един от начините да засилите увереността му в собствените възможности. За да придадете на детето усещане за истински успех, трябва да наблюдавате, да уважавате и да отчитате всяка част от неговата работа, като се стремите да му помагате в поставянето на цели.

8. Вместо да давате на детето сложна задача, с която да го провокирате, започнете с нещо по-лесно, това ще му помогне да се чувства успешно. Щом веднъж получи увереност, че се е справило, усложнете задачите. Важното е да знаете какво е нивото на функциониране на детето, за да съобразите изискванията си с възможностите му.

Добрата самооценка ще даде спокойствие и самочувствие, не само на детето, но и на вас самите.

 

Виктория Бъчварова, детски психолог, Център за приобщаващо образование
priobshti.se

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Детето Развитие

Етикети:

1,556 преглеждания

Comments are closed.