Ранното майчинство – лош късмет или благословия? (интервю)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Разказ от първо лице на една млада майка.
За нея вече ви разказахме в трето лице, но каква е нейната гледна точка, какви са нейните страхове, надежди и блянове, вижте в следващите редове. 

purvite7-bebe

Първите 7: Когато разбра, че „има бебе“ каква беше първата ти реакция? Беше ли те страх и от какво най-много?

Меги: Честно казано плаках и се смях едновременно. Единственото, от което ме беще страх през цялото време, беше да не напълнея много. Най-типичният женски страх!

Първите 7: Трябваше ли ти време, за да решиш какво да предприемеш или от първия миг знаеше, че това е Детето и то ще дойде независимо от обстоятелствата?

Меги: Трябваше ми около… секунда, за да осъзная факта, че това беще, продължава да е и винаги ще бъде Детето.

Първите 7: Имаше ли натиск от роднините, близки и приятелите и в каква посока беше той – да прекъснеш нишката на живота и да продължиш с образованието си, защото си твърде млада или срещна реакции в подкрепа?

Меги: Всички в семейството ми твърдяха, че си “провалям живота”, от страна на приятелите ми – те се радваха, така мисля, а може би – не… Кой знае …

Първите 7: Кой беше първият човек, на когото каза новината?

Меги: Моята “втора”, но всъщност “първа” майка – Деси (Усмивка на благодарност озарява още детското й лице, а ние не питаме коя е Деси, защото е повече от ясно!)

Първите 7: Кога сподели с родителите си? Как реагираха те? Очакваше ли тяхната реакция.

Меги: Най-много се притеснявах, как да кажа на баща ми. Всъщност, казах му чак в 5-ия месец, реакцията му беше предвидима и очаквана за мен.

Първите 7: Сега, когато детето ти е вече на годинка и половина, отношенията ви промениха ли се с родителите ти?

Меги: Отношенията ни в личен план бих казала – по-скоро не, за съжаление те в някаква степен винаги са били “обтегнати “, но баща ми сякаш започна да свиква с факта, че това е неговия внук и той е мой син.

Първите 7: Екзюпери казва, че децата трябва да са много снизходителни към родителите си. Ти прости ли на своите?

Меги: Разбира се, простила съм и прощавам, но за съжаление има думи и дела, които трудно се забравят, пък и не съм сигурна дали се забравят.

Първите 7: Смяташ ли, че връзката на всяко дете с майката е от най-голямо значение за израстването и възпитанието му, че тя е в основата на всичко или има и други важни фактори и личности в живота на бебето?

Меги: Връзката винаги ще е в основата,просто някои  успяват да я изградят и по-важното – да я запазят, други дори не опитват.

Първите 7: Когато синът ти ще е на 18, ти ще си на 35 – това предполага много близко приятелство. Мислиш ли, че възрастта е определяща за добрите отношения между деца и родители?

Меги: Мисля, убедена съм, че моята възраст е по-скоро бонус, но не съм сигурна дали е в основата на добрите отношения между децата и родители. Предполагам, че може да бъде. Аз поне ще опитам да използвам малката ни разлика в полза на това да бъдем наистина добри приятели в живота ни заедно.

Първите 7:  Да питам ли за таткото?

Меги: Не!

Първите 7:  Как възпитаваш детето си? От километри личи каква силна и топла връзка има помежду ви? Приличате повече на братче и сестричка, как става тази магия?

Меги: Честно казано нямам определен или специален метод. По-често съм мила, старая се да не губя равновесие, да съм в добро настроение, но понякога се случва да повиша тон или да му се скарам. Но като цяло се гушкаме МНОГО! Смятам, че прекият контакт с бебето е много важен, за да расте спокойно и уверено.

Първите7:  Когато околните разберат, че сте майка и син как реагират, знаем, че много възрастни са склонни първо да дават квалификации и да съдят?

Меги: „Любимите” ми изрази са – Ти да не си му бавачка?  и Деца гледат деца. Вторият толкова често се употребява в медиите, че като го чуя и ми прилошава.  Гледам да не им обръщам внимание, защото не ме интересуват особено.

Първите 7:  А сега накъде? Студентка си – каква специалност? Защо избра точно нея?

Меги: Записах “Неформално образование” в СУ , избрах го , защото ми се стори по-различно и необичайно от сухите педагогически дисциплини. Мисля, че тепърва образованието ще търси именно такива форми за развитие.
Аз самата от 9 клас преминах на самостоятелна форма на обучение, подготвях се и се явявах на изпити по всеки редовен училищен предмет, вземах си всичките изпити в съответната година, не съм ги бавила или нещо такова, определено не смятах, че стоенето часове наред в училище ми дава по-добри знания или ме развива като личност. Заради това смятам, убедена съм, че традиционната форма на обучение в училище не е единственият метод на обучение и постепенно ще отстъпи място на нови и нетрадиционни методи.

Първите 7:  Можем ли да кажем, че изборът ти по някакъв начин е повлиян от ранното ти майчинство?

Меги: Не, преминах във въпросната форма на обучение преди да забременея и оттогава си мисля да се занимавам с различна от традиционната педагогика.

Първите 7:  Имаш ли амбициите на всяка майка, детето й да е по-по-най?

Меги: Имам амбициите детето ми да е щастлив човек. Иначе за мен той винаги ще е по-по-най!

Първите 7:  Съжаляваш ли за нещо и смяташ ли, че заради бебето си загубила част от собствената си идентичност?

Меги: Не съжалявам за нищо. Важно е, според мен, човек да изважда положителното от всяка ситуация. И, напротив, открих много нови неща в себе си, в характера си, повярвах, че съм силен човек и че мога. Всичко това дължа на сина си.

Първите 7:   Как си го представяш на 18?

Меги: Не знам, ще видим. Вероятно много див и щур и полудял и недоволен … от майка си.

Първите 7: Какво очакваш от близкото бъдеще?

Меги: От близкото бъдеще – най-доброто, което, сигурна съм, можем да постигнем заедно.

Първите 7: От какво се страхуваш?

Меги: Страхувам се да не изгубя детето поради някаква причина – в пряк и всякакъв друг смисъл. Не живея просто с този страх, истински се страхувам от това.

Първите 7: За какво мечтаеш?

Меги: Мечтая много и постоянно. Мечтая да успея, да си намеря работа, която ми харесва, мечтая за още бебета и за един по-положителен свят, в който те да живеят спокойно и щастливо.

Разделяме се с благодарност за доверието на това момиче да ни довери толкова личните си чувства и мисли и поемаме напред с усещането, че света вече е една крачка по-напред в това да бъде по-положителен и светъл.

mlada maika

 

Интервю: Нели Терзиева

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

8,703 преглеждания

Comments are closed.