Първите седем знака, че жената на плажа до вас е…детска учителка

Първите седем знака, че жената на плажа до вас е…детска учителка

Щом види групичка от четири деца на плажа веднага ги организира за игри, надбягвания, събиране на мидички. До края на деня всички деца тичат при нея, вместо при майките си с: „Госпожо, госпожо…” и знаят поне дузина песни и стихчета за морето и вълничките. Да има недоволни?

Под нейния чадър винаги е тихо. Без значение колко на брой и на колко години са децата й. Просто там се играе на „Мълчанка”. Който проговори няма да влиза във водата!

Когато идва на плажа, бързо и инстинктивно преброява колко са хората наоколо. Когато си тръгва, прави същото. За собствено спокойствие. Също така знае дали някой си е тръгнал, дали е във водата и колко бири е изпил. Без да иска. Това се нарича професионална деформация.

Още след първия ден тя знае имената на цялата група плажуващи, на втория ден всички знаят нейното име, на третия идват и си тръгват от плажа с: „Добро утро, госпожо!” и „Довиждане госпожо!”. На четвъртия ден не искат да ходят на плаж, а искат да си останат в хотела.

Тя разбира „бебешки” и „детски” и помага на родителите с превода. Защото „пи- пи-пи” не винаги значи пиле или чайка, както мисли таткото. На детето просто му се пишка. А, като се има предвид, господине, че детето държи ръчичката си НЕ отпред, а отзад, вероятно има още по-сериозна нужда и трябва да побързате!

Има изключително здрави нерви и може да издържи на детски плач повече от два часа! Нечовек, човече!

По нищо не й личи. Просто ти не можеш да я забравиш! Никога! Нито тупираната й коса, нито авторитетния й глас, нито усмивката й, нито онзи ужасяващ начин, по който ти щипкаше бузата!