Признаци на сензорно разстройство при децата в различните възрасти

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

montesori

Близо 15% от хората в световен мащаб имат някаква лека до средна форма на увреждане, с която  се налага да живеят, а от 2% до 4%  процента изпитват по-сериозни затруднения по отношение на собствената си физиология. Данните са от доклад на Световната здравна организация, според който е налице и тенденция към увеличаване на броя на подрастващите с психо-социални проблеми, проблеми с развитието на личността и поведенчески проблеми.

Според същия доклад на всеки 1000 деца, десет са с доказани интелектуални затруднения, от две до седем са с аутизъм, между две и четири са с церебрална парализа, а близо 90 са с дефицит на вниманието и/или с хиперактивност, съпроводени със затруднения в усвояването на нови знания. На фона на тази статистика едно-две деца на хиляда са с нарушен слух.

За съжаление много често децата с подобни проблеми биват пренебрегвани или по една или друга причина остават незабелязани и никой не забелязва, че те срещат сериозни затруднения в ежедневието, заради които остават неразбрани и без да имат шанса да се интегрират адекватно в обществото, тъй като не получават нужната подкрепа и съдействие.

Сензорното разстройство, известно като разстройство на сензорната интеграция или дисфункция на сензорната интеграция е състояние, което е често срещано при децата със специални нужди. Въпреки че сетивата им функционират нормално, мозъкът на тези деца не е в състояние да получи и организира по правилен начин отговорите, подадени от сетивата им.

Всяко човешко същество има общо седем сетива – зрение, слух, обоняние, допир и вкус, но така също и вестибуларно-балансиращ апарат и усещане за разположението на частите на тялото в пространството.

Сензорните рзстройства по възраст за които е добре да наблюдаваме децата си:

Новородено

По отношение на зрението са налице следните симпоми: нистагъм (неволни повтарящи се и некоординирани движения на очните ябълки); липса на мигателен рефлекс – бебето изглежда втренчено; невъзможност за фокусиране; наличие на катаракта и непрозрачност на стъкленото тяло на окото.

По отношение на слуха е характерна липса на реакции при силни звуци.

На 4 месеца

Детето трудно задържа главата си изправена, обикновено я отмята некоординирано назад, особено когато някой се опитва да се повдигне от леглото. Трудно намира опора и рядко успява да отскочи на крачета.

На 6 месеца

Сигнал да сензорни проблеми са некоординираните движения на главата, невъзможност детето да се задържи в седнало положение, обикновено се накланя наляво или надясно. Състоянието е съпроводено от липса на фини моторни движения – детето не се протяга към подадените му играчки, не ги взема в ръчички.

Детето на шест месеца със сензорно разстройство рядко издава звуци, не се смее и не „писка“. Обикновено не обръща глава към източници на звук.

На 10 месеца

Ако десетмесечното бебе не пълзи, не може да се задържи на крачета докато някой го придържа, не търси играчки и не се опитва да ги хваща, не казва „мама“ и „тата“, не реагира при повикване по име, не протяга ръце, не се клати и не сочи различни обекти от заобикалящата го среда с пръстче, то най-вероятно има сензорна дисфункция.

На 15 месеца

На тази възраст децата със сензорни нарушения почти не говорят, в речника си имат не повече от десетина думи, не осъзнават значението на основни предмети от бита, като например – вилица, лъжица, телефон, звънец и не имитира действия и звуци, показани от по-възрастните. Тези деца не са в състояние да посочват частите на тялото при назоваване.

На 30 месеца

Децата изпитват сериозни говорни затруднения, трудно изговарят думи и още по-трудно съчетават изречения. Не имитират чуждо поведение и не изпълняват наставленията, които получават от околните. Обикновено трудно ходят, не са изключени проблеми със зрението и слуха.

На 36 месеца

Тригодишните деца са в норма, ако демонстрират типичните детски способности за тази възраст  – скачат на едно място, тичат, балансират на един крак, ритат топка, знаят името, възрастта и пола си, могат да се самообслужват, фантазират. Използват прости изречения, съдържащи три до четири думи и някои кратки фрази.

За наличието на сензорна дисфункция може да се говори, ако тригодишното дете използва ограничен брой думи или изобщо не говори, не се разбира с други деца на неговата възраст, а също така трудно контактува с непознати възрастни или изобщо липсва желание за контакт. Не се вслушва в съветите на околните и не ги изпълнява, не се включва във ролеви игри. Вместо това са налице самоизолиране и самовглъбяване за дълги периоди от време, придружени от повтарящи се движения, като например поклащане напред-назад.  Такива деца имат ясно изразени страхове и фобии, не обичат да бъдат снимани, походката им е нестабилна. Често демонстрират чувството си за неудовлетвореност с нервни изблици и тръшкане.

На 4-5 годишна възраст

На тази възраст децата ходят уверено и самостоятелно, използват по-сложни изречения и изрази при разговор, могат да нарисуват окръжност, квадрат и триъгълник и свободно разпознават букви, цифри и цветове. Способни са да имитират свободно различни обекти от заобикалящата ги среда и демонстрират без затруднения добри социални взаимоотношения.

Сигнал за тревога на тази възраст са поведенчески проблеми като подчертана агресия, страх, плахост, отчуждение. Също така невъзможност за изразяване със сложни изречения, изразяване на собствените потребности както и невъзможността да изпълни две последователни заръки.

По отношение на моториката сигнал за сензорна дисфункция е невъзможността детето да скача и тича свободно и като цяло изглежда непохватно и тромаво.

Ако на тази възраст децата не могат са държат в ръка молив или пастел, не разпознават буквите, цифрите и цветовете, това може би е сигнал за проблеми в развитието.

Предупредителни симптоми при аутизъм при децата от 0 до 12 месеца

*Не се заглеждат

*Липса на привързаност

*Не играят с други деца

*Обича да е само

*Не отговаря или отговаря рядко при повикване

*Не обича са бъде докосвано

След навършване на една година

*Липса на визуален контакт

*Игрите не го радват

*Не реагира на жестове

*Рядко реагира при повикване на име

*Посяга да вземе подадена играчка само ако преди това е хванало ръката, която му я подава

*Издава необичайни звуци

*Прави нетипични движения с глава, ръце и пръсти

*Ранни признаци на обучителни затруднения

 

Деца в предучилищна възраст

*Не може да разпознае буквите от собствено си име

*Среща затруднения при запомнянето на имената на буквите от азбуката, цифрите, цветовете и дните от седмицата

*Не проявява интерес към музиката, не показва, че усеща ритмиката, не тактува, когато слуша музика.

*Използва думи с неправилно значение

*Има затруднения в говора

*Не може да си напише името

*Не се справя с разделянето на думите на срички и не може да преброи думите в едно изречение.

*Не успява да свърже букви и звуци

В ежедневния си контакт с детето, ако родителите го наблюдават внимателно, те безпогрешно биха могли да определят нивото на неговите способности и ако нещо ги притеснява да ги споделят с личния педиатър. Колкото по-рано те бъдат констатирани, толкова по-малки ще са пораженията в бъдеще.

NB! Тази статия има само информативен характер, ако имате сериозни притеснения и причини да се съмнявате, че вашето дете има някои сензорни затруднения, задължително се обърнете към личния педиатър.

По материали от www.smartparenting.com 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

43,878 преглеждания

Comments are closed.