Предучилищна без пол?!
Някои го наричат „полова лудост”, но в предучилищната Егалия в Стокхолм твърдят, че тяхната цел е освободят децата от товара на очакванията на обществото, които се базират на пола.
На пръв поглед, училището в Содермалм – добре устроен квартал в шведската столица- изглежда като всяко друго. Но ако се заслушате внимателно, ще забележите огромна разлика.
Учителите избягват да използват местоимения като „него” и „нея”, когато се обръщат към децата.
Вместо това, когато говорят за тях ги наричат „приятели”, обръщат се към тях по име или с „хен”, което е безродово местоимение, взето от финския език.
Променящо се общество?
Не само езикът е различен тук.
Книгите са подбрани внимателно, така че да се избегне традиционното представяне на половете и съответстващите родителски роли, с които се свързват.
И така, край на Спящата красавица и Пепеляшка и начало на книги като например тази, в която два жирафа откриват изоставено бебе крокодил и го осиновяват.
Повечето от играчките, които бихте открили и в друга занималня, ги има и тук – кукли, тракторчета, камиончета – но те умишлено са сложени едно до друго, за да може всяко дете да си вземе и да играе, с каквото той или тя иска.
В Егалия момчетата са свободни да се издокарват и да си играят с кукли, ако искат да правя това.
Според директорката на предучилищната, Лотта Ражалин, всичко опира до това да се даде по-широк избор на децата и да не ги ограничаваме с очакванията на обществото, които се базират на пола.
„Ние искаме да предложим на децата целия спектър на живота, а не само половината – затова правим това. Искаме децата да познават всички неща в живота, а не да виждат само половината от него,” казва тя пред BBC World Service.
Целият персонал е наистина запален по идеята.
„Искам да променя нещата в обществото,” казва 27 годишната Емели Андресън, която точно е приключила подготовката си за преподавател и е избрала да работи конкретно в Егалия, заради политиката на пола, която имат.
„Когато се раждаме в това общество, хората имат различни очаквания от нас в зависимост от това дали сме момченца или момиченца. Това ограничава децата. В моя свят няма такова нещо като „момичешки свят” или „момчешки свят”, казва тя.
Политика на личността
Миналата година шведска двойка разбуни медиите, като анонсира, че са решили да запазят пола на най-малкото си дете, Поп, тайна от всички и дори от най-близките членове на семейството.
Имаше подобен случай наскоро и със семейство в Канада и тяхното бебе Сторм.
Но не е ли объркващо за едно малко дете така да се размиват границите между половете?
Това е критичен отзив, който директорката на Егалия Лотта Ражалин е чувала много пъти, но бурно оборва.
„Всички момичета знаят, че са момичета, а всички момчета, че са момчета. Ние не говорим за пола в биологичен смисъл, а в социален.”
Детските психолози и специалистите по въпросите на пола подкрепят най-вече целите на това начинание, но поставят под въпрос средствата.
„Намеренията са отлични, но не съм сигурна, че се опитват да ги постигнат по най-добрия начин,” казва клиничния психолог Линда Блейър.
„Мисля, че е малко прекалено. Между 3 и 7 годишна възраст децата се опитват да открият собствената си идентичност, а част от нея е полът им, не може да отречете това,” казва тя пред BBC World Service.
Обсебени от пола?
Швеция гледа сериозно на въпросите, свързани с пола и от години вече проблемът е на дневен ред.
Консултанти по пола са често срещани в училищата днес, а сред задачите на държавата е работата в посока премахване на дискриминацията от какъвто и да било вид.
Швеция често е възхвалявана като една от държавите в света, в които най-силно се поощрява равенството, когато става дума за пол, но има критици, които смятат, че нещата са стигнали прекалено далеч.
„Тази идея за равенство стана толкова абсурдна, че се превърна в наистина безумна индустрия,” негодува шведската блогърка Таня Бегквист, според която нацията страда от нездрава обсебеност от пола.
„Учени, които се занимават с въпросите на пола, са убедили политиците, че решението на всички проблеми е да се гледа в перспектива на пола. Това е доста опасно, тъй като те харчат пари и средства за погрешни неща.”
Училище Егалия обаче – които са държавно учебно заведение – се оказват доста популярни и се гордеят с дълъг списък от чакащи.
Пиа Корпи – дизайнер на метални фигури, и нейният съпруг Юкка, танцьор и хореограф, имат две деца, които са записани в тази предучилищна.
Госпожа Корпи казва, че тя и съпругът й е трябвало да се борят, за да преследват мечтата си да се занимават с това, което искат, защото то не е било в синхрон с очакванията на обществото. Те искат децата им да са свободни от тези ограничения.
Тя казва, че повечето им приятели и семейството им са 100% зад тях, но признава, че има хора, които вероятно няма да разберат избора им. „Хората, които не знаят за какво става въпрос – и особено в провинцията – намират това за промиване на мозъка.”
По шведския начин
Идеята на това да се работи с деца в предучилищна възраст – между 1 и 5 години – е да им се помогне да се изградят от малки, но много хора се съмняват, че ефектът ще е дълготраен.
Егалия е шведската дума за равенство.
„Там навън е реалният свят – не можем да изолираме хора от реалния свят,” казва клиничният психолог Линда Бейър.
Филип Хуанг, професор по психология в университета на Готънбърг, е провел дългосрочно изучаване на развитието на децата. Той се подсмихва леко, когато говори за тази схема.
„Не мисля, че е нещо лошо,” казва той.
„Но най-малкото е наивно. Това е символичен жест. Намирам го за малко смешно – кого смятат, че заблуждават?”.
„Много е шведско по някакъв начин. Шведите имат наклонност да мислят, че ако институционализират нещо, то автоматично ще се промени – това е шведският начин,” казва той за BBC.
“Но, за да се постигне траен ефект – когато става дума за проблеми, заложени в нашата култура – за това са нужни поколения наред.”
1,190 преглеждания
