Предай нататък (част втора)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

предай нататък

прочети част първа

Втората ми среща беше девет години по-късно. Беше много по- вълнуваща. Първо, защото аз бях пораснала и много по-емоционално осъзната и второ, защото упойката беше спинална. Аз виждах, слушах и осъзнавах. Видях лицето на сина си до моето и този път наистина – като по филмите – се разплаках. Толкова бях щастлива. После дойде онзи момент, заради който трите ми приятелки не искаха да имат деца. Докато ме зашиваха, леко започнах да усещам болка и ми инжектираха нещо, което да ме успи за десетина минути. Тогава стана интересно. Както си бях в съзнание, изведнъж се превърнах в малка бяла прашинка в огромно бяло пространство. Каквато съм емоционална и с добро въображение, реших, че съм напълно умряла. Малко ме беше яд. След това бавно се намеси звук от радио и аз бавно се събудих. Ама това го забравете, то е твърде индивидуално. Шансът да ви се случи е около 1%. По-добре обърнете внимание на изводите. Те могат да ви бъдат полезни.

 

Моите изводи след двете първи срещи:

Ако вътрешният глас ти казва: „Я роди секцио, защото е по-лесно…” му кажи да си затваря устата, защото не е вярно. Естественото раждане е за предпочитане, другото – ако се налага. Това ви го казвам аз – с двете секцио.

Ако се налага секцио, пълната упойка не е Упойката! Упойката трябва да е  спинална!

След секцио боли… доста. След второто секцио се възстановяваш още по-бавно.

След нормално раждане можеш да се разходиш в двора на болницата няколко часа по-късно. Ако не вали проливен дъжд, разбира се.

След секцио, дори и да не вали проливен дъжд, можеш да се разходиш в двора едва три дни по-късно.

Ако лекарите по време на операция си говорят за коли, значи всичко е наред и с теб, и с бебето.

Ако детето е със затворени очи, когато ти го носят, това не означава, че малкото ти е сърдито и не иска да те погледне, а просто, че е предварително нахранено и спи.

Ако главата на детето е малко крива – нормално е. Ще се оформи идеално след месец – два.

Ако избереш да не си сама в стаята, значи няма да си сама – ще имаш до себе си някой напълно съпричастен, с когото можеш да споделяш.

Ако избереш да си сама в стая, в един момент ще започнеш да си говориш, все едно, че „не си сама”.

Измислете името на бебето преди да се роди. Не оставяйте това за последния момент. Има опасност от страшни и смешни спорове, подхвърляне на бележки с имена през прозореца и всички да казват на бебето „Ей, бебчо!” вместо „Ей, Жорко!”

Не забравяй, че ТИ си много, много специална, защото има хипотеза, според която децата сами избират родителите си. Това значи, че си минала много успешен кастинг и то е избрало именно теб сред милиард възможности! Можеше да избере и известна и красива австралийска актриса, но предпочете теб – представяш ли си колко си важна!

Не го карай нито да миг да съжалява за своя избор! Единственото, от което има нужда мъничкото то, е твоята любов. Затова бъди щедра на любов и ласки!

Това, което ще кажа е толкова невярно и грешно, че дори ще го напиша  наобратно, за да се чете трудно – отетед ес авулец омас отакод ипс!     

Не съжалявайте, ако ви изписват, когато времето е лошо – има голяма вероятност ромският оркестър пред болницата да го няма. Иначе те съпровождат до колата и ако “пакетчето” в ръцете ти е синьо, пеят „Сине, сине, ти си ангел мой”, ако е розово „Лиляно моме, Лиляноооо”. Хубаво е да ги объркаш с нещо в зелено! Аз така направих.

Срещата с бебето е най-хубавото нещо на света! Безценен миг! Струва си да преживееш всичко, за да ти се случи.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Актуално

900 преглеждания

Comments are closed.