Опитах да съм „Монтесори майка“. Искам си отново пластмасовите играчки!

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Първата ми бременност беше пълен ужас. С киселините, отоците, повръщането… Това беше времето, в което осъзнах, че нещата, свързани с бебетата, не са кой знае колко прекрасни. След това дойде осъзнаването, че почти всичко, което се използва в ежедневието с бебето, най-вече играчките, са от пластмаса, а изобилието от цветове и форми е направо главозамайващо.

montesori

Когато синът ми навърши две годинки, вече бях бременна с дъщеря ми и реших да си дадем почивка от цялото това пластмасово изобилие, с всичките му стряскащи шумове, агресивни функции, натрапчиви цветове, които можеха да изкарат от равновесие дори най-спокойния човек.

Осъзнавайки всички отрицателни качества, които тези играчки притежават, си позволих да отправя искрен апел към роднините и приятелите ни – за рождените дни и Коледа ги помолих да не ни подаряват подобни играчки, обясних им, че не ги желаем и не са добре дошли в нашия дом.

Всичко, което бяхме натрупали за времето, откакто имахме деца, подарих на близки и познати.

Исках да подменя изцяло запаса от играчки на децата си. Исках да си играят с играчки, които развиват въображението им, и с които ще се занимават с удоволствие и радост. Така започна подмяната. У дома започнаха да се появяват дървени влакчета, хартиени букви, парцалени кукли. Всички те в успокояващи естествени, земни цветове и тонове, направени от естествени материали, със заоблени форми. Наслаждавах се на тази красота и се радвах, че децата ми ще растат в хармонична среда и ще развиват творческото си мислене, дори когато спят.

Един ден със сина ми се заехме да правим вечеря. Естествено, за да се справим, започнахме в ранния следобед. Наслаждавах се на този момент с него и предвкусвах удоволствието от добре приготвената храна. В един момент затваряйки вратата на кухненския шкаф, зад нея изскочи сина ми, който ме гледаше втренчено със странен поглед  и книжка в ръка. Стреснах се от вида му, който поразително наподобяваше персонаж от филм на Стивън Кинг.

Следващите няколко часа бяха мъчителни, разкъсвах се между печката, в която пилето изгаряше, от една страна и от друга, да показвам на сина ми как да нареже картофите. Той от своя страна по никакъв начин не беше склонен да отстъпи от желанието си да му чета приказка точно сега. Не искаше да реже картофи, нито за разбира какво има в супата, той искаше да си играе като дете, каквото всъщност беше.

Изнервих се до крайност, защото времето напредваше и ситуацията изглеждаше неспасяема, а вечерята може би щеше да бъде готова за закуска. Той обаче не се интересуваше от това.

Изведнъж се сетих за спасителния пояс в образа на телевизор и ДВД в едно. Да, точно така, нямам под ръка друг помощник в този момент! Докато аз се борех да пусна някакво детско филмче, синът ми пропълзя на дивана с оцъклен поглед, втренчи се в екрана и изведнъж настана такова спокойствие. Отстъпих заднишком към кухнята, а той дори не забеляза, че вече не съм край него. Вече дълбоко съжалявах, че толкова категорично и гръмко заклеймявах анимационните филмчета. Тази вечер именно те балансираха ситуацията и ми помогнаха да се справя с всичко.

Ако трябва да съм честна, когато махнах от дома ни всички пластмасови играчки, осъзнах истинската им стойност. Нито един родител, когото познавах, не ги купуваше само заради самите играчки. Купуваха ги, защото са създадени за разсейване на децата, те са средство, с помощта на което, ние родителите,  да оцелеем. А, аз като истински маниак ги изхвърлих до една!

Сега си давам сметка, че, за да бъдем качествени родители, което е истински безценно, ни е нужно време, а за го имаме децата трябва също да разполагат със свое, в което да се занимават с каквото искат и с каквото им е интересно. И, за да не е това пожар в кухнята, не правете моята грешка и не изпадайте в крайности. Да, ако играчките са прекалено много, изхвърлете част от тях, но запазете разнообразието от видове и материали. Това няма да навреди по никакъв начин на децата ви, напротив, ще им доставя различни усещания и емоции, а на вас – спокойствие, поне за едни кратък момент.

www.scarymommy.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

7,476 преглеждания

Comments are closed.