Най-новата диагноза сред децата: “Вирус на цифрово слабоумие”
Днешните деца все по-често предпочитат да общуват чрез мобилните си устройства и кратки съобщения, вместо да се срещнат и да говорят с приятелчетата си.
Най-често използваните платформи за комуникации сред децата са Facebook и Instagram. В САЩ децата предпочитат SnapChat. Американските тийнейджъри предпочитат да общуват и с есемеси (SMS), вместо да говорят по телефона.
Това показват резултатите от изследване на независимата организация “Комън сенс медиа”, цитирани от АФП.
Сумарното време, което българските деца в училищна възраст посвещават на интернет възлиза на пет (пет!!!) дни в седмицата.
36% от анкетираните ученици признават, че предпочитат да общуват с есемес, а 32% – лично. 16% залагат на социалните мрежи, 10% – на видео разговорите и само 5% – на телефонните разговори.
Очевидно е, че децата, представители на електронното поколение, са силно привързани към устройствата си – смартфони, таблети и други цифрови технологии. Според предишното изследване от 2012 г. все още водещи са били личните срещи (49%), следвани от есемесите. За същия период между двете изследвания процентът на тийнейджърите, притежаващи смартфон, се е увеличил от 41% на 89%.
Към днешна дата половината от анкетираните деца, които са на възраст от 13 до 17 години, признават, че изпращат есемес поне веднъж на час, други 32% – че го правят постоянно.
Социалните мрежи пък са част от живота на 81% от анкетираните и са „изключително важни” или „много важни” за 32% от тях. Около 70% от тийнейджърите влизат повече от веднъж дневно в социална мрежа, при 34% през 2012 г.
Откакто светът на децата се свива до екрана на смартфона им, специалистите все по-често говорят за нова диагноза – „вирус на цифровото слабоумие”.
Още през 2007 г. учени са установили, че все повече деца страдат от разстройство на вниманието, загуба на памет, липсата на самоконтрол. Редица изследвания доказват промени в мозъка им, характерни за ранен стадий на деменция (слабоумие), които обикновено се развиват в старческа възраст.
Резултатите обаче не учудват никой. На практика 7-годишно дете в Европа днес вече е прекарало пред екраните на съвременните устройства над една година от живота си, а младеж на 18 – над четири години. От 1970 г. радиусът на активност на децата се е свил с 90%, т.е. светът им буквално се е свил до екрана на смартфона. Затова, макар и стряскащи, не са преувеличени изводите, които се цитират: децата вече не знаят какво е да тичат навън, да се катерят по дърветата, да пускат хвърчила, да скачат на дама или просто да си говорят.
Тревогата вече завладява и психолозите, които алармират, че цифровите технологии инфантилизират мозъка.
Специалистите обаче са оптимисти. Според тях, за да се възстанови балансът е достатъчно да се ограничи времето, което децата прекарват с цифровите устройства. Това, според тях, е верният път „електронно поколение” да преоткрие смисъла и очарованието на общуването очи в очи.
1,612 преглеждания
