Нашите деца
Това е история за онези места, в които се отглеждат деца без родители. Хората им казват домове, а официалното им название е институции. През годините съм посещавала много такива места и мога да кажа, че те не са дом по никакъв начин. Там затваряме децата, които нямат родители и ги изолираме от света.
Те са никому ненужни.
Преди 2 години и половина станахме приемни родители на две братчета и животът ни се промени по един чудесен и интензивен начин.
Ще разкажа историята за деня, в който вратата на дома се отвори към свят, който децата не бяха виждали. Те познаваха само живота в дома – низ от повтарящи се събития, решетки по прозорците и ограда, лелички с бели престилки, ежедневие без лични дреха и неща.
Там никой не яде, когато му се яде, не спи, когато му се спи и не си играе, когато поиска.
Децата помежду си не са приятели. Навън се излиза само в група, със специален превоз. Всяко затворниче има една и съща мечта: един ден вратата на дома да се отвори и оттам да влязат така желаните спасители – мама и татко, с чифт нови дрехи – първото лично нещо, което детето получава в този момент.
Знаете приказката за „няма нищо случайно” – на 20-ти декември, рождената дата на моето биологично дете, социалните ни бяха насрочили дата за “изписването” на децата от дома. В зимната буря, с по един плик с пълен комплект дрехи: гащи, чорапи, дрехи и обувки, ние позвънихме на вратата на дома. В момента, в който пресичах двора с дрехите в ръка, осъзнах защо децата при посещенията ни в дома ме питаха непрекъснато дали сме им купили дрехи. Това е означавало за тях, че денят на излизането наближава. Облякохме ги в приемната под погледите на директорката и персонала на дома.
Излязохме на двора, където снежинките валяха обилно. Спомням си, че Габи вдигна глава и каза: “Ама ние ще се изцапаме”.
И тогава разбрах ужасната за мен истина, че тези деца никога преди не ги беше валял сняг.
Мили родители, бих искала да превърна тази рубрика в споделяне. Ще се радвам, ако в семейството си отглеждате приемни или осиновени деца и искате да споделите или да разкажете за това.
Пишете ми на имейл: dmilena@abv.bg
1,840 преглеждания
