Малкото дете и домашните задължения

Ясно е, че две-годишното дете няма да бъде най-ефективния работник, но възлагането на домашни задължения и поемането на отговорност от тази ранна възраст е основа за полагането на добри навици и със сигурност по-късно ще се изплати. Освен това, по този начин детето ще се чувства като равностоен член на семейството, чийто принос е ценен и съществен. Когато възлагаме домашна работа на нашия мъник, трябва да имаме следните неща предвид:

Избирайте задачи, подходящи за възрастта

Уверете се, че му давате прости и обикновени задачи, които то лесно може да разбере и изпълни. Ако му кажете, например: „Почисти си, моля те, стаята”, вероятно ще срещнете неразбиращ поглед. Но то може да бъде отговорно за част от нещата: да сложи дрехите си в коша за пране или да ви помогне с прибирането на играчките.
Приемайте думите „домашни задължения” не съвсем буквално. Например да си сложи купичката, лъжицата и салфетката на масата преди вечеря или да прибере сам четката за зъби обратно в чашката – това спокойно могат да бъдат неща, които влизат в категорията.

Децата на тази възраст (около две-годишни) искат да бъдат точно като мама и татко. Възползвайте се от тази сила да бъдете модел за подражание и позволявайте на детето си да ви бъде помощник. Извикайте го, докато вие чистите кухнята, подайте му една гъба или кърпа и го помолете да избърше масата, например. То най-вероятно ще се съгласи и дори ще бъде развълнувано от факта, че сте се обърнали към него за помощ.

Давайте му нагледни и ясни напътствия

Преди да може детето ви само да свърши някаква домашна работа, трябва да му покажете как точно се прави. Например, как сортирате и разделяте бялото от цветното пране на две отделни купчини или как събирате два по два чорапите, преди да ги приберете в шкафа. Не забравяйте, че домашните задължения за тази възраст трябва да са лесни и да не изискват сложни обяснения. Всяко нещо, което отнема повече от минута-две, за да се покаже и разясни, вероятно е твърде сложно да бъде свършено на този етап.

Отдръпнете се

Когато детето ви за първи път се опитва да свърши само някаква задача, бъдете търпеливи. Ако се втурнете веднага да му помагате или да го поправяте, това ще е сигнал за него, че не е способно да се справи. И никога не омаловажавайте усилията, които полага. Ако искате да му помогнете и да му дадете съвет, направете го внимателно. Вместо: „Не, така не се прави”, опитайте със: „Справяш се чудесно със сортирането на прането. Бих искала да сложиш кафявите чорапи при тъмните дрехи, защото те са с по-тъмен цвят”.

Помогнете задълженията да се превърнат в навик

Организирайте се така, че нещата, в които ще участва детето се случват по едно и също време всеки ден. Например сутрин да си прибере пижамката под възглавницата, а вечер, преди лягане, да сложи играчките си в коша. Може също така да определите един ден от седмицата за „ден за чистене”, в който детето ще ви помага при бърсането на прах или почистването на пода.

Много полезно нещо е, ако си направите таблица, в която да запишете задълженията на всеки от семейството с дните и часовете от седмицата. Така ще е ясно и видно, че всеки си има задължения и всички участват в поддържането на дома. И тъй като вашето дете все още не може да чете, в неговите квадратчета може да използвате символи, вместо думи. Знаем, че поощрението винаги работи. И тук не трябва да го забравяте – слагайте звездичка или някакъв стикер на таблицата, като похвала за добре свършена работа.

Направете го забавно

Помнете, че един от основните стимули, детето да участва в домакинството е това, че ще прекарва повече време с вас. Така че, докато е още малко, не го изпращайте само да прибира стаята си. Дори задачата му да е, да си прибере конструктора в кутията, стойте при него и си говорете или се присъедините, като правите нещо друго. Детето оценява компанията ви, а и така ще може да го окуражите, ако видите, че губи фокус. Може да улесните работата му, като вземете големи прозрачни кутии за различните му играчки.

Опитайте се да направите така, че детето да приема задължения като нещо забавно, особено ако има свои собствени детски прахосмукачка или метла с лопатка, например. Правете си състезания: „Хайде да видим кой първи ще прибере играчките в кутията” или пък пейте песнички, докато почиствате или подреждате.

Не забравяйте всеки път да хвалите детето за добре свършената работа и да му благодарите за помощта. Може също така да му посочвате ползите от неговата работа. Например, ако е избърсало масата в кухнята, може да му кажете нещо от рода на: „Сега като седнем на вечеря, ще ни е много приятно и чисто.” Това ще му даде чувство на удовлетворение и ще му покаже, колко важен е неговия личен принос.

Не очаквайте съвършенство

Няма дете, което да изпълнява домашните си задължения перфектно и с желание всеки път, още повече когато е на 2-3 години. Точно като нас, възрастните, децата също имат достатъчно други неща, които предпочитат да правят вместо това. Ако ви се налага да напомняте, опитайте се да го правите с приятелски тон и настроение. Мрънкането, заяждането и повишаването на тон никога не работят.Вместо това кажете просто: „Време е да прибереш играчките си. След това ще прочетем приказката за лека нощ.” Част от вашата цел на този етап е да развиете желание в детето само да поема инициативата.

Естествено, че на тази възраст то няма да бъде перфектно, а и не е нужно. Ще мине доста време преди да започне да се справя съвсем само и да поема своята част от отговорностите вкъщи. Нашата роля е да го подкрепяме, да го хвалим и помагаме, докато то се научи и придобие умения, които ще му служат цял живот.