Коя си ти да ми казваш, че е време да имам второ дете?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

young-family

През целия си живот съм била човек, стриктно следващ правилата. Особено за важните неща. Ходи на училище, ми казваха, и аз ходих, докато не станах доктор. Ожени се и създай семейство, ми казваха, и аз уж на шега, ама така че да ме чуе гаджето ми, изрекох на глас, че искам сватба. Но сега не спирате да ми казвате, че е време за второ. Моля ви, спрете!

Хора, вие даже не сте ми от семейството! Не ми се месете повече! Още от самото начало с мъжа ми бяхме решили да имаме едно дете и това е. Ами вие не се спирате, бе, то не беше някоя майка, която случайно срещам в парка, фризьорката ми, която повтаря като мантра: „Ми айде, време си е!“, бивши колеги от университета, та дори и някакви напълно непознати, с които имам общ социален кръг. Та, госпожо – да, винаги са от женски пол – моля ви, ама съвсем сериозно ви моля, спрете да ми се месите, по дяволите!

Нашата прекрасна дъщеря е на 3 годинки и се чувстваме много удовлетворени и щастливи от живота си. Няма гаранция, че след няколко години, тя няма да започне да ни врънка за братче или сестриче, също както няма гаранция и че ще иска много други неща, свързани с хиляди други нейни желания. И не, не казвам, че да има брат или сестра е лошо, дори напротив, знам, че има много положителни страни, но моля ви, оставете ни сами да си решим, дали искаме, или не.

Тук не става дума за това, кое е по-добро и кое лошо. Тук става дума за възможността сам да вземаш решение за живота си и да имаш достатъчно такт да не се месиш в живота на останалите. Така че, мили дами, спрете  с тъпата си лекция, колко гадно постъпвам и какво егоистично същество съм, щом лишавам детето си от братче или сестриче. Спрете да ме гледате, сякаш отглеждам някакво странно, самотно изродче. Да ми вменявате, че когато аз и съпруга ми си отидем, то ще остане само в този студен, жесток свят, стискайки нашата снимка като единственото близко нещо в живота си. Тази лекция вече я слушах много пъти. Знам я!

Но пак казвам, не е въпросът в това, дали е хубаво, или не да растеш с брат или сестра. Знам, че е прекрасно, защото по-малкия ми брат е една от най-важните фигури в живота ми и един от най-обичаните хора в живота ми.

Но както казах по-горе – аз винаги следвам правилата и когато ми беше казано – толкова много от вас ми го казаха – че аз наранявам детето си по този начин, ми нямаше как да не се замисля, ами ако наистина е така, нямаше как да не ми стане гадно, че постъпвам неправилно според всички вас.

Затова решихме – ще опитаме за второ! Направих всичко по силите си. Говорих с лекаря си за риска от втора бременност, предвид хроничното ми заболяване. Мда, случва се човек да има сериозни здравословни причини да не може да има второ дете, затова наистина, хора, моля ви, внимавайте, когато казвате неща на някой напълно непознат човек. Не знаете в каква рана може да бръкнете!

Та така. Имах лекарско разрешение да започнем с опитите. И започнахме. Хора, повярвайте ми, изпаднах в депресия. Просто вътрешно усещах, че не искам второ дете, че не искам да мина пак през всичко това, че моята дъщеря, моята безценна, прекрасна дъщеря, ми е напълно достатъчна. Всеки път щом се забавеше цикъла ми и си правих тест, усещах как вътрешно се моля и надявам да не е положителен.

Не го исках. Просто не исках. Не знам защо и знам, че някои от вас ще ми кажете: – Стегни се, за Бога, в крайна сметка трябва да помислиш, кое е добре за детето ни, а не за теб! Но защо? Какво добро би имало в това за детето ми, ако майка му е депресирана?

Коя си ти, по дяволите, че да ми казваш, кое е най-доброто за детето ми? Сериозно, коя си ти, че да ми казваш, че е време за второ? Коя си ти, че да ми казваш, че не мисля за бъдещето на детето си?

И също така – спри да говориш на детето ми, с едно такова престорено съчувствие, колко гадно е да е едно дете и колко хубаво би било ако си има братче или сестриче!
Сериозно, спри!

По материали от scarymommy.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

38,038 преглеждания

Comments are closed.