Колко е важно да бъдем сред природата
Преди няколко месеца ми се случи нещо странно – рязко, много рязко изпитах страхотна потребност да бъда сред природа. Съвсем нормално, всъщност – аз и моят мъж преди редовно пътувахме насам-натам из татковината, уикенд тук, на гости на вила на приятел, кратка разходка на Витоша… но след като забременях и в първите месеци от новия ни живот с бебето спряхме. Честно казано, нямам обяснение защо така, сигурно нещо от шока, който изживявахме. Каквито и да са били причните ни, резултатът беше, че се чувствах задушена в града. Ама буквално изпитвах физическа необходимост да бъда извън тази джунгла тук., да се разхождам сред тишина и спокойствие, да наблюдавам как тече животът по другите, извънградски, ритуали.
Наши приятели ни поканиха на рожден ден в село Бели Искър миналия уикенд и, о, с каква радост приехме! И ето ни сега, отново пред мониторите, но толкова по-щасливи, спокойни, ведри. Заредени. Така действа дори съвсем краткатасмяна на средата и общуване с природата и ето моят неизчерпателен, но, струва ми се, важен списък с причини защо всеки трябва да отделя време, за да се спаси на зелено понякога:
Само за няколко часа извън града се чувстваме отпочинали, по-спокойни, по-готови за предизвикателствата на родителското ежедневие
Децата (в нашия случай – бебоците) се радват на зелената си свобода, пълзят неограничени, изследват интересни за тях неща като тревички, птички, цветенца…
Чудесно време е за общуване с приятели – докато дребусите необезпокоявано изследователстват в собствена компания
Чудесно време е и за учене на нови неща – да бъдем честни, регулярните разходки в парка, колкото и да са гарнирани с въображение, започват да се изчерпват откъм „виж тук какво има“. Затова, една кратичка извънградска почивка ни дава идеална възможност да научим дечицата на нещо ново – къщички, планини, чешмички, всичко наоколо е интересно.
Опознават животните – конче, магаренце, овца, козичка, кокошка, крава… във всяко що-годе живо селце ги има. А дечицата така им се радват, независимо от възрастта си. Освен безценни уроци на живо за „как прави агънцето“ и самото общуване с животинките зарежда с много положителна енергия!
Да не забравяме и супер важния витамин Д – извън града, на чист въздух, под топлите слънчеви лъчи малките ни съкровище попиват ли попиват добрите му действия
Сънят се подобрява – нашата иначе доста безпокойна принчипеса спа значително по-добре на следващата вечер. Със сигурност чистият въздух е изиграл ролята си. А самите ние се събудихме толкова по-отпочинали, отколкото обикновено ни се случва в градските ни легла!
Сигурна съм, че всички тези неща ги знаете, но колко лесно се поддаваме на стреса на ежедневието и гледаме на уикенда като на „времето, в което ще свърша всичко, което не успях да направя през седмицата“… Заслужава си да се абстрахираме от тегнещите задачки, да се натоварим на колата и да си подарим поне един ден и една нощ сред природата!
809 преглеждания
