• No categories

Класация на Първите седем: Книги за родители (май-юни)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

snake.indd„Змия и лилия“ – първата публикувана творба на световния класик Никос Казандзакис – отново достига до българските читатели близо 40 години след първата си публикация у нас. Книгата е част от поредицата на издателство „Ентусиаст“ Enthusiast Vintage и се нарежда до останалите шедьоври на автора „Рапорт пред Ел Греко“, „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“, „Последното изкушение“ и „Христос отново разпнат“.

„Змия и лилия“ е песен за безкрайната и безнадеждна любов, за вечното и неумолимо увлечение. Книгата, подписана със странното женско име Карма Нирвами, излиза за първи път, когато авторът е едва 23-годишен студент по право в Атинския университет. Със „Змия и лилия“ публиката ще има възможност да се запознае с един непознат Казандзакис и причината за това не е случайна. Творбата се превръща в послание-заклинание към неговата най-голяма любов и муза.

Историята проследява любовта на един художник, измъчван от двойна жажда — физическа и духовна. Героят, у когото откриваме образа на самия Казандзакис, е далеч от света, потънал в собственото си „аз“, пее лебедовата песен за твореца, който търси израз само на вътрешните си вълнения, за да избере красивата смърт пред перипетиите на живота. Любовта се ражда с пролетта, разцъфтява в цялата си пищност през лятото, за да бъде смразена от съмненията на есента и убита от студа на зимата.

„Змия и лилия“ всъщност е една история на страстта, облечена като любов. Лирическите герои, неуверени и млади, все още не знаят какво изпитват. Всяка страст има своите сезони. Любовта също има своите сезони, но те са по-дълги и не дотам изпепеляващи сърцето и ума. Но те не го знаят. Те не знаят, че когато оздравееш от страстта, белезите, останали от заболяването, се наричат… любов.

За автора

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата  му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата  „Св. Мина“ в Ираклион.


ПОРЪЧАЙ  ТУК
Виж още заглавия ТУК

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Pages: 1 2 3 4 5

2,680 преглеждания

Comments are closed.