Какво знаем за гените на децата и превенцията на фамилните заболявания? (част първа)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

zatlustqvane_familni_zabolqvanrq

Да си родител е както радост, така и отговорност. Искаме най-доброто за децата си, като на първо място поставяме винаги тяхното здраве, защото щастливото детство е здраво детство. Когато децата ни са здрави, ние родителите имаме спокойствието, че полагаме подобаващи грижи за тях.

Понякога в този стремеж обаче не си даваме сметка, че колкото и да се грижим, децата ни имат и строго индивидуални нужди. Всяко дете се различава от останалите и е необходим персонализиран подход не само във възпитанието, но и в грижите за дългосрочното му здраве.

Отговорността към децата в семейството е свързана с ясното съзнание, че когато сме запознати с рисковете за развитие на фамилни заболявания, бихме могли да предпазим малчуганите, така че да израснат в здрави и активни възрастни.

Хубаво е да се запитаме дали знаем на какво да обърнем внимание и как да подобрим мерките, които взимаме за превенция на хронични заболявания, които присъстват в родословието ни.

Някои от социално-значимите заболявания, които присъстват в семейството, са сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, диабет тип 2, остеопороза, определени видове рак и др. Обръщайки се назад често, лесно бихме забелязали генетичната обремененост и какво би следвало да наблюдаваме в развитието на детето си.

Какво е необходимо да направим, така че да съобразим грижата за децата ни с индивидуалните им нужди и да намалим риска от развитието на заболявания, присъстващи в рода?

nutrigen

1.      Да бъдем информирани за историята на фамилните ни заболявания

Някои гени, предавани в семейството, могат да повишат риска от развитие на заболявания. Можем да разберем дали сме изложени на такъв риск, познавайки наследствените болести в семейството. Макар и често в разбиранията ни като родители да присъства нагласата, че „това няма да се случи на моето дете”, по-добре е да сме максимално информирани и готови да вземем превантивни мерки.

Така например диабет тип 2,сърдечно-съдови заболявания (високо кръвно налягане, инсулт, инфаркт), остеопороза, затлъстяване и някои видове онкологични заболявания присъстват неминуемо в семейната история на много от нас. Различни проучвания сочат например, че ако имаме майка, баща, сестра или брат с диабет, то по-вероятно е както ние самите, така и децата ни да развият преддиабетно състояние[1]. Статистиката сочи, че 1 от 7 деца заболява от диабет тип 2, ако един от родителите е бил диагностициран с това заболяване преди 50-годишна възраст; 1 от 13 – заболява от диабет тип 2, ако един от родителите е бил диагностициран след 50-годишна възраст; а 1 от 2 децаразвива диабет тип 2, ако и двамата родители страдат от това заболяване.[2]

Наследствено предраположение (наследственост) се среща и при сърдечно-съдовите заболявания, като в днешно време този тип заболявания се считат за най-значимата група болести у нас, поради високия процент на случаи с неблагоприятен изход[3].

За остеопорозата също се счита, че един от най-важните клинични рискови фактори е положителна фамилна анамнеза (фамилна история) и проблеми с костната плътност. Ако във фамилната история има фрактури (особено фрактура на бедрената кост), съществува повишен риск от остеопороза. При това заболяване от особено значение е полът – при жените рискът от развитие е по-висок, отколкото при мъжете.[4] По данни на „Програма ограничаване на остеопорозата 2006-2010” момичетата са 2 пъти по-застрашени от момчетата – 64,84% срещу 35,16%.

Но всичко това е просто предразположеност и е необходимо да имаме предвид, че тя може да бъде повлияна от начина на живот, хранителен и двигателен режим.

nutrigen-banner-preview

 2.      Да познаваме „пакостниците”, които са свързани с фамилните заболявания, за да знаем как да им влияем

В тялото ни протичат ключови процеси, които могат да бъдат съотнесени към социално-значимите заболявания диабет тип 2, сърдечно-съдови проблеми, остеопороза.Като родители е хубаво да сме наясно не само с фамилната ни история, но и за какво да следим в грижата за здравето на най-малките.

Така например „пакостник” за риск от развитието на диабет тип 2 може да бъде инсулиновата резистентност. Този процес е свързан с аномалии в начина, по който тялото възприема инсулина, за да понижава концентрацията на кръвната захар. При инсулиновата резистентност клетките на тялото не успяват да реагират добре на хормона инсулин, който при нормални обстоятелства премахва глюкозата от кръвообращението чрез регулиране на проникването ѝ в клетките. Честите случаи на инсулинова резистентност и диабет тип 2 в рода се считат за генетично предавани. За развитието на болестта оказват влияние и външни фактори, които могат да бъдат лесно контролирани и превентирани – например заседнал начин на живот и затлъстяване.

Нарушения в липидния метаболизъм пък, могат да бъдат рискови за развитие на сърдечно-съдови заболявания.Този процес е свързан с метаболизма на хранителните мазнини. Така например съществува генетична предразположеност за това как се преработват холестеролът и другите мазнини, които впоследствие се пренасят през кръвта, а поддържането на нормални нива на холестерол е от съществено значение за предотвратяване на заболявания, които влияят върху сърцето и кръвоносните съдове.

Другият заподозрян „пакостник” в родословното ни дърво може да се окаже недостатъчната костна плътност. Костната тъкан в човешкото тяло непрестанно се разгражда и изгражда наново. Затова, колкото повече знаем за метаболизма на витамин D и калций в организма ни, толкова по-добре бихме могли да намалим риска от развитие на остеопороза с напредването на възрастта на децата ни. Въпреки че някои може да имат генетична предразположеност към по-ниска костна плътност, структурата на костите може ефективно да бъде повлияна и от начина на живот – специфични физически упражнения, ежедневен прием на калций, фосфор и витамин D в необходимите количества още от ранна детска възраст.

 


[1] healthline.com

[2]American Diabetes Association

[3]По данни на НСИ и Министерство на здравеопазването

[4]Програма „Ограничаване на остеопорозата 2006-2010”

 

Източник: NutriGen

Статията е подготвена със съдействието на д-р Олга Антонова – генетичен и медицински консултант към NutriGen

Очаквайте втора част на статията следващата сряда – 15 март 2017г. 

 

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,946 преглеждания

Comments are closed.