Какво е да си баща на момиченце? Личната изповед на един напълно откровен татко

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
10967806_10204197163942503_973407636_n

Нали съм отпускар, излежавам се на дивана в около 18 часа вечерта, когато чувам жена ми и Тони да се прибират от детската градина и да си говорят:
- Тати тука ли е?
- Вероятно да.
(В стаята е тъмно, защото съм угасил лампата и мълча.)
- Татиииииии – провиква се малката.
- А, ама татко ти май го няма.
Тони започва да плаче, първо много жално скимти, а после изпада в онова състояние, сякаш ей сега ще избухне.
- Ей, Тони, не плачи де, сигурно е отишъл на спорт, ще се върне.
При тези думи се чува вой, Тонката започва да плаче силно, избухва почти.
В този миг не издържам и се обаждам:
- Тук съм, бебчо, не плачи.

***

Бащинството трябва да се дели на „бащинство с момченце“ и „бащинство с момиченце“. Няма как тези неща да са еднакви. Никога не съм чел литература по въпросите за възпитанието и вероятно се дъня постоянно. Жена ми е същата – не чете. Вероятно се дъним и двамата. Сигурно няма и педагог или психолог на света, чиито съвети и напътствия да не сме опровергали. Обаче, това си е нашето семейство. Мама и тати – постоянно в педагогическа издънка и нашата четиригодишна дъщеря Тони -  абсолютно магнетична, нежна, умна, разкошна, съвършена. Нямам думи за цялата тази любов! Откъде да знам, че някога ще обичам деца? Никой не ме е учил на това, никой не ме предупреди. Преди да имам мое собствено, нямах никакво по-специално отношение към децата.  Децата са си деца, първо са малки, после порастват и накрая стават като нас. Това е. Просто е. Обаче откъде да предположа, че няма да съм същият, когато ми се роди детенце, на всичкото отгоре и момиченце?

Какво е да си баща на момиченце?

Не знам как е с другите татковци. Мога да говоря само от свое име, за себе си. Едва ли думите ми могат да послужат за приложение в масовата практика и да имат някакво значение и тежест по отношение на бащината психология. Аз едва себе си разбирам, при това не напълно, а какво остава другите бащи да се опитвам да анализирам, обаче откакто Тони се роди, виждам в себе си един различен човек, чийто схващания за живота са толкова различни от онези, които имах преди да я има нея в живота ми:

1. Страх ме е да не умра. Но не обикновеният страх от това неизбежно събитие, а повече от стандартния човешки страх от умирачката!  Преди си казвах: – Така или иначе натам сме тръгнали, животът ни е даден отгоре и ще отиде горе. Не съм планирал да се раждам, нямам представа защо точно този дух е моят, защо ми е такъв характерът, защо смисълът на живота трябва да е в това да си се сдобил с имоти и да имаш престижна професия, сигурност и любов и въпреки това да те отнесе ПТП, да ти падне самолета или да се разболееш от рак, болестта, която застига постоянно някого, когото обичаш. Ако ми е писано да се удавя, няма да изгоря, нали така? Няма причина да имам страхове! Но сега имам мъничка любов, по-силна от сърцето ми, от всичко, което съм аз и не искам да я оставя сама в този жесток свят. Искам да съм жив, искам да съм винаги до нея, защото тя е първата голяма и споделена чиста любов в моя живот.  Тя – мъничката Тони, искам да бъда с нея!

2. Преливам от симпатия и радост към всички мънички дечица. И усещам, че е взаимно. Скоро пробвах и с новороденото комшийско момиченце – гушнах я, а тя ме гледа в очите и се смее ли, смее! В блока, където живеем има най-малко 13-14 дечица, все под 4 годинки. И с всички ме свързва това необяснимо чувство на умиление и обич. Невероятно се чувствам, когато видя малко същество, няма по-нежно и красиво нещо от чистия му поглед и сладка усмивка и същевременно, как умело манипулират майките си!

3. Сексизмът ми беше до тук! Преди да се роди дъщеря ми, имах по-особено мнение за жените. Аз съм човек, който много държи на приятелите си. Винаги съм бил насреща им, когато са споделяли с мен неудачните си любови, когато са се оплаквали или са се хвалили от жените си. Помагах им с каквото мога – кога със съвет, кога с изслушване, правил съм планове заедно с тях, само и само да им помогна да се измъкнат от улицата без изход и те са били благодарни. Но от една страна съветвам мъжете, от друга, макар и нескромно да прозвучи, разбирам и жените, а това ме прави предубеден, защото психологията си е психология, но жените са си жени, те са по-съвършени в много отношения от нас мъжете. Но когато някой сподели с мен тревогите си, надали ми споделя повече от половината истина, а отношенията между двама души обикновено имат повече от една страна, нали! Пък и отстрани можем да клатим дълбокомислено глава,  да казваме „you never know“, да се кръстим набожно и да се опитваме да не съдим и да не вземаме страна, защото светът между двама души е само за тях двамата. Да, ама не! Аз съм сексист и се включвам активно и се опитвам да лекувам чуждите рани. И признавам си, позицията ми по-често е откровено мъжка и съдя дамите строго. Много строго!
Самият аз съм преживял много разочарования от нежния пол, но сега, когато съм на цели 39 год. смятам, че емоциите от тези разочарования е трябвало да насоча към себе си, а не към дамите, които са ме разочаровали, защото много е вероятно и аз да съм разочаровал тях. Извинете ме, мили дами, до които нямах търпението да достигна, в които се влюбвах и които се влюбвахте в мен, но нещо все ни разминаваше, а накрая все ви обвинявах, разочаровах се и като типичен разочарован мъж се впусках да раздавам съвети на други разочаровани от жените приятели! Но ето, че ми се роди дъщеричка и тя е съвършената жена – още отсега се държи като такава. Това, че е жена, личи по начина, по който успява да върти своите малки женски номера още отсега, че обича, че не обича, че манипулира, че избира, тества и провокира. Това е просто невероятно! Дупце да му е здраво на зетко един ден, пък ако нещо се разочарова, аз лично ще го излекувам, не се шегувам, ставам за това. Но за сексист вече не ставам.
Най-чудесните приятели в моя живот са жените,  които някога съм харесвал, но на които не бих скочил светкавично като мъж, ако Господ ми кажеше: „Натисни копчето Дзеннн и тя ще те покани светкавично за див секс“. Никакъв сексист! Но, да ви призная, има добри и зли жени, има чист комерс, полу-комерс, несбъднат комерс и никакъв комерс. Има жени, които са по-мъже от мъжете, а същевременно са по-жени от жените, браво на тях! Браво!

4. Спортувам повече от преди. Не мога да си позволя да съм посредствен, защото един ден дъщеря ми ще търси мъж като мен, ще се води по модела, който аз й покажа (това не е непременно комплимент). Е, щом ще прилича на мен, нека е симпатичен поне, да минава за интелигентен, атлетичен и да има добро чувство за хумор. Не мога да се отпускам, трябва да съм пример за това дете.

5. Вечер с нетърпение чакам да се върне от детската градина. Обичам много това малко същество, искам да го виждам всеки ден, ако пропусна 2 дни, ми става толкова мъчно, а ако се наложи да отсъствам от къщи за 3-4 дни направо ми се къса сърцето. Не знам дали това ме прави особено свестен баща, просто много обичам това малкото!

6. Тони е невероятна. И не, не искам да става Айнщайн. Мечтая единствено да е щастлива. Няма да я пратя на школа за чужди езици, преди да стане 6-7 годишна (дотогава други деца ще говорят поне по два чужди езика сигурно и ще са взели математиката за 5-ти клас!). Обаче аз няма да й давам зор, само ще я наблюдавам внимателно какво иска тя, ще търся заедно с нея интереса й и ще инвестирам в него, а не в моите амбиции за нейния измислен от мен живот. Иначе съм уж амбициозен, но няма да й причиня това.

7. Не съм предполагал, че ще има жена на света, която от самия миг на своето раждане, та до … не знам докога, ще получава ласки от мен под формата на миене на зъбки, муцунка, краченца и дупе, после ще я подсушавам, докато ме хапе и се киска и няма да иска да заспи без целувка.

Това е положението, не е женска работа описаното тук, да знаете!
Поне не задължително женска, така е в моя дом.

Автор: Панайот Ангелов

10958548_10204197164102507_645371408_n

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

59,798 преглеждания

Comments are closed.