Kак разбираме и общуваме с децата с аутистични прояви?
Общуването е важна част от съществуването на човека. Общуването между детето и родителите започва от раждането и има голямо значение за детското развитие. Mного преди децата да се научат да говорят, те знаят как да общуват – посредством плач, усмихване, гримасничене, децата научават как да изразят основните си нужди и желания. Нашата нужда от общуване и социално взаимодействие ни заставя от най-ранните ни години да се стремим да развиваме система от символи на устната реч, която ни дава възможност да разбираме света, който ни обкръжава, да мислим, да изразяваме своите потребности и идеи.
При деца с аутистични прояви се наблюдава значително изоставане в езиковото развитие. Повечe от 50% от децата с диагноза Аутизъм не могат да говорят, а тези които могат, развиват това умение в късна възраст /около и след 4годишна възраст/ и/или имат специфична реч. Децата с нарушения от аутистичния спектър имат различни дефицити в комуникацията и изпитват затруднения при интерпретирането на емоциите и при разбирането на невербалната комуникация. Те не разбират езика на тялото, мимиките и интонацията на гласа. Често не осъществяват очен контакт с другия и възприемат буквално получената информация. Понякога притежават език, който няма комуникативна стойност и се изразява в ехолалия – повторение на вече чути думи, фрази, цели реплики от реклами, стихотворения, песни и други.
Дефицитите в общуването се наблюдават още от най-ранна възраст и са много специфични, но могат да бъдат и трудно разпознаваеми от родителите. Повечето деца с аутистични прояви са развили някакъв начин на общуване – например хващат ръката на възрастен и го водят и/или посочват желан предмет. Често пъти от нас зависи да открием и интерпретираме техния начин на комуникиране. Важно е да дадем възможност на детето да се научи да се изразява, без автоматично да отгатваме и задоволяваме неговите нужди. Грижовността и стремежът да изпълняваме всяко желание на детето, без да изчакаме то да ни каже с думи какво иска е като преграда за осъществяване на комуникацията. Необходимо е да изчакаме детето да осмисли зададения въпрос и да му дадем възможност да отговори.
При насърчаване на езиковото развитие е от съществено значение да подкрепим всеки опит на детето да общува. Отдавайте значение на жеста, който прави, звуците/думите, които издава или действието на детето. Родителите много лесно се досещат за желанията на своето дете, дори когато те са загатнати само със звук или жест. Но вие не бързайте! Дайте възможност на детето да обясни, да каже какво иска.
Помагайте му в две посоки: да разбира речта на възрастните и да развива собствената си реч. При някои деца се наблюдава т.нар. автономна реч – собствени, измислени думи на детето. Когато детето спомене подобна автономна дума („папо” вместо солета, „бобу” вместо шоколад), вие не пропускайте да отбележите и правилната.
Хората с разстройство от аутистичния спектър често се вглъбяват в себе си, търсят рутина и трудно допускат околните в своя свят, тъй като това ги кара де се чувстват в безопасност. Често родителите не знаят как да помогнат на детето да общува, тъй като не са сигурни дали то ги чува и разбира, но знаят най-доброто, което могат – какво обича да прави тяхното дете , кои са любимите му играчки и храна, а като знаят това, родителите и специалистите, работещи с детето, биха могли да подпомогнат процеса на комуникация и да мотивират детето да общува.
Възможността за правене на избор е мотивация за общуване. В случай, че поставите на достъпно място мотивиращ предмет, детето се самообслужва, но не изпитва необходимост да комуникира. За нас е важно да го научим какъв е правилният начин да общува. Това ни кара да наблюдаваме, да тълкуваме поведението му, да се опитваме да изработим собствени предположения за неговото конкретно поведение. Ако детето крещи, когато иска нещо и ние му дадем желания предмет, то е напълно естествено следващия път отново да изрази желанието си по същия начин.
Ние трябва да бъдем активни слушатели и да можем да разпознаваме многото начини, чрез които детето се опитва да общува с нас. Говорете – ясно, кратко и разбираемо. Показвайте и назовавайте новите предмети. Обяснявайте! Вие сте велик възпитател. Детето очаква много от вас!
Стефка Цветанова – клиничен психолог и обучител в Карин дом
Петя Вичева – логопед в Карин дом
Материалът ни е любезно предоставен от фондация „Карин дом“.
2,456 преглеждания
