Игра ли е играта на „Бяла мечка“ в училище?
Скъпи приятели, представяме на вашето внимание поредното писмо от читателската ни поща, което пристигна във връзка с конкурса за кратка история, свързана с агресията при децата – темата на една от лекциите, които на 26-ти септември в София Алисън Шейфър ще изнесе пред българските родители в Гранд хотел София.
„Здравейте,
Много се радвам, че имаме списание като вашето, което помага на родителите да се справят със себе си и с децата си. Моето дете порасна, вече е девойка на 16 години, но все още е дете в много отношения, най-вече психически и емоционално.
Темата за агресията винаги е актуална при децата. Много пъти те проявяват агресия без да осъзнават последствията от действията си – че нараняват или застрашават силно другия физически и психически. Няколко такива ситуации имаше в началното училище на дъщеря ми, при които тя и други деца пострадаха, за щастие не много тежко. Оказа се трудно за учители и родители да предотвратят действията на децата с думи и обяснения, те осъзнаваха какво се е случило след като видеха последствията.
Една такава ситуация е „играта” на „бяла мечка” – през зимата, когато училищният двор е покрит със сняг и лед, се смята за много забавно да спънеш свой съученик, бързащ с чантата на гръб. Често от това има само натъртвания и синини, но дъщеря ми си счупи ръката, и то дясната, точно преди коледните празници. Беше изключително неприятно и разочароващо – спъна я неин „приятел”, на леда. Извини се, но какво от това – тя си стоя с гипсирана ръка месец и половина, точно през празниците и ваканцията, а той продължи да спъва други деца. Родителите не реагираха изобщо – не се извиниха и дори не се обадиха да питат как е дъщеря ми. Това момче беше от лидерите на мъжката половина – винаги пръв в идеите какво и как да се прави. Имаше и други подобни „идеи за забавления”, например двама да хванат едно от момчетата и под формата на таран да удрят с главата му вратата на класната стая. Добре че това дете не пострада сериозно, но можеше да се случи. За мен остава изненадата, че родителите на въпросното момче не се отнасяха достатъчно сериозно към тези прояви на сина си и като че ли му се възхищаваха на „героизма”, не осъзнавайки рисковете от грубите игри на сина си.
В случая определено родителите на това дете имаха вина за поведението му. Въпреки че в училището пострадаха и други две деца от „играта на бяла мечка”, доколкото ми е известно тази игра продължава и до днес – забавна и опасна, и не се намери възрастен, който да я спре.
Олга Дякова“
Вие също можете да спечелите билет за лекциите на Алисън Шейфър на 26 септември 2015 г. в София.
Как? Вижте тук.
2,928 преглеждания
