Големите страхове на бременността и при планиране на бебе

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

fear-pregnancy

Бременна сте или планирате някой ден да бъдете, но ви спират редица страхове? Независимо дали вече бременността ви е факт или е нещо, което обмисляте, страховете са най-нормалното нещо, което може да ви сполети. Много е важно да си дадете сметка, че това не ви прави слаби и неспособни да бъдете добри родители. Не подценявайте силите си и не губете вяра, че ще се справите отлично, както с бременността, така и с раждането и с това да отгледате едно прекрасно дете. Не се обезверявайте заради купищата плашещи мисли, които се въртят в главата ви и които ви карат да поставяте под въпрос собствените си сили, умения и индивидуални качества.

Да, сигурно сте прочели и изслушали купища истории на щастливи бременни или вече родители, които казват, че не са имали никакви притеснения и не са се страхували изобщо. Можем само леко да завидим благородно на тези хора, но това, че има такива хубави, почти приказни истории, не означава, че вашите страхове ви принизяват и развалят идилията от бременността и това и вие да имате дете.

Истината е, че всяко ново и непознато нещо е плашещо за повечето хора. Едно ново и непознато нещо пък, за което имаме частична информация от хора, които са го украсили в неприятни краски, е още по-плашещо. А понеже ние хората имаме склонност да запомняме по-често негативните неща, а в същото време винаги да ни изглежда, че другите живеят по-добре, справят се по-добре, по-силни са, по-уверени, по-усмихнати, по-леко преминават през трудностите, много лесно може да попаднем в клопката на страха, да се потиснем, да започнем да се подценяваме, да загубим увереност в собствените сили.

Важно е да разберем, че всеки има своите страхове – независимо дали са рационални или ирационални. И някакси ни олеква, когато разберем, че и другите се страхуват, че всички минаваме през едни и същи опасения и притеснения. Просто някои не говорят за това, не си го признават или просто, гледайки ги отстрани, си мислим, че при тях е различно. Успокояващо е да знаеш, че не си единствен в притесненията и страховете си и че те са нормални.

За да разберете, че не сте единствените, които се страхуват, сме ви подготвили дълъг списък с най-разпространените страхове сред бременните (а и сред жените, които планират или обмислят дали някой ден да станат бременни).

Страх:  Дали ще се справя и дали ще съм добра майка?

Това може би е първата и основна мисъл, която минава през главата на всяка бременна жена, както и на тези, които обмислят да имат дете. Истината е, че човек винаги се справя. Проблемът е, че не си вярва достатъчно, докато не погледне назад и не си даде сметка колко добре се e справил всъщност. Затова винаги, дори и не толкова приятните периоди от живота ни, изглеждат някак мили, по-хубави и идилични в сравнение с настоящия – просто, защото поглеждаме назад към трудности, с които вече сме се справили, пътят вече е извървян и е познат, не е страшно, както когато е бил пред нас. Помислете си, някой ден всичко това ще е в миналото и почти със сигурност ще си мечтаете да се върне това време, да изживеете тези вълнения, емоции… Опитайте да гледате на този момент от друга перспектива.

Освен това какво значи да се справиш добре? Човек винаги прави грешки, които му позволяват да напредва и да става по-добър. В този смисъл – не бъркайте „добър” с „безпогрешен”. Най-важното по пътя е да обичате детето си, а това без съмнение ще стане, дори и да не искате, дори, когато порасне и ви ядосва, дори, когато имате чувството, че може би „не сте за тази работа” – каквото и да се случва, каквото и да си помислите, когато ви е трудно (неизбежно ще има и такива моменти), вие ще обичате детето си и винаги ще се справяте, защото това е инстинкт!

Страх: Раждането ще бъде много трудно и болезнено и няма да се справя с него

Изумително, глупаво и безсмислено от наша страна е да се фокусираме върху един единствен момент или хипотетични ситуации, в които може никога да не изпаднем, но което фокусиране, ни лишава от това да изживеем хубавите неща, които се случват покрай нас или поне да си живеем спокойно в рутинното ни ежедневие. И въпреки всичко – нормално е! Раждането е нещо непознато, нещо, което не ни се е случвало, но пък за което още от малки гледаме по филмите – героинята вика с пълно гърло и се поти, докато ражда, а от време на време повтаря на мъжа до нея: „Ти си виновен! Ти ми го причини! Измъкни го от мен! Веднага!”, след което се чува проплакването на новороденото и всичко потъва в тишина. Настъпва един мил момент, който сякаш заличава всичко, което се случвало до преди малко. Не е ли изумително, че запомняме момента с викането и потенето, а не обръщаме внимание, че само секунда след проплакването на малкото създание, сякаш всичко е забравено и никога не е било?

Няма какво да си кривим душата – всеки се страхува от болката. Изказвания от сорта – „Това се случва откакто свят светува” и „Всяка жена е пригодена за това”, не ни вдъхват особено успокоение, защото не променят факта, че ни е страх от болката. Но болката, първо – в много случаи не е по-силна от тази, с която е съпътстван месечния цикъл, второ – тя е конструктивна и всъщност би трябвало да отсъства, ако жената излезе от порочния кръг на страха от болка, защото колкото повече страх от болката, толкова повече болка.

Животът ни е силно повлиян от западната култура, в която драматизмът на родилката във филмите е единственият ни „реален” поглед над раждането (докато самите ние не родим). Ние сме облъчени с една представа за раждането, която обаче е непозната сред други култури, при които раждането протича съвсем леко.

Ето как работи порочният кръг – страх от болката, отделяне на катехоламини (хормоните на страха), изтегляне на кръвта от матката и съсредоточаването й в ръцете и краката (тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство), нарушаване на нормалния достъп на кислород до матката, до мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка. Неправилното дишане също допринася за засилване на болката. Ето защо, вместо да се фокусирате върху страха си от болката, по-добре е да видите какво градивно може да направите, за да не се сблъскате с нея. Препоръчваме ви да се информирате по-добре за раждането, възможното поведение по време на процеса, дишането, да посетите специални курсове за бъдещи родители, както и по време на раждането да не мислите за себе си и своите неприятни усещания, а за бебето и как то може би се чувства.

Страх: Всичко ще се промени

Човек е странно устроен. Най-често недоволстваме, че не си харесваме живота, ежедневието, че искаме промяна, но когато реално пред нас е възможността да го направим, сякаш се свиваме в черупката си и почваме упорито да искамe да запазим всичко точно както си е. Всъщност това отново е свързано със страха от непознатото и новото. Колкото и нещо да не ни харесва в ежедневието и живота ни сме свикнали в някаква степен с него и си ни е познато, знаем как да се справяме, докато новите ситуации са плашещи и не знаем какво да очакваме.

Когато започнете да мислите в посока бебе, често вече сте на този етап в живота си, в който ходите на работа. Онова, от което трябва да се лишите, за да имате бебе обаче често не е работата мечта, а е скучна работа в офис, заради която не си доспивате, изморявате се от най-често безсмисленото седене пред компютъра и вършене на нещо, което не ви зарежда, мотивира и осмисля. Най-вероятно дори сте спрели да излизате вечер след работа, защото сте изморени, искате просто да хапнете и да се изтегнете пред телевизора… Всъщност, какво лошо има това да се промени с едно бебе? Поне тогава недоспиването няма да е защото ходите на работата, която не харесвате и не ви удовлетворява, няма по цял ден да правите нещо, което ви се струва безсмислено и ще сте по-осмислени отвсякога, защото ще правите нещо за най-обичания от вас човек! Може би дори ще подобрите социалния си живот, защото покрай разходките ще излизате по-често, ще цените повече свободното си време и няма да го прекарвате просто пред телевизора, ще имате много по-голямо желание да се виждате с приятелите си и истински ще се наслаждавате, когато това стане. Та, какво лошо има в това „всичко да се промени”?:)

Страх: Загуба на личното време и пространство, както и загуба на независимостта

В много голяма част от случаите не си даваме сметка, че ние отдавна сме загубили всички тези неща, когато сме започнали работа, ако не и преди това. Личното ни време и пространство в голяма степен се изчерпват с работата, а тя, както казахме и преди малко, често се изчерпва със седене в офис и правене на нещо, което изобщо не ни удовлетворява. Когато имате бебе, поне ще знаете, че отдавате личното си време, пространство и независимост за нещото, което си заслужава най-много – вашето прекрасно бебе!

Страх: Това е огромна отговорност, с която не знам дали ще се справя

Да, това е огромна отговорност. И какво от това? Ако е по-малка отговорност, по-лесно ли е? Въпросът с отговорността и осмислянето на това, че да имаш бебе е огромна отговорност, всъщност е на дневен ред само, докато бебето не се появи. След това мисълта за „огромната отговорност” и страхът, че няма да се справим, остава далеч в миналото – във времето, когато сме имали време да мислим за това. Защото, когато се появи бебето, вие просто правите нещата, без да се замисляте, правите ги както ги чувствате, а чувствата – те се случват независимо от това колко голяма или малка е отговорността, колко трудно или лесно е, защото така е устроена природата и защото това е вашето дете! 

прочети част втора

прочети част трета

 

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Бременност

7,742 преглеждания

Comments are closed.