Философия за деца

Веселин Дафов в “Предай нататък”

Помня от детските си години една култова реплика – „Когато ЦУМ говори, ДЕТ МАГ да мълчи!”. За тези, които нямат ясен спомен за ЦУМ и ДЕТ МАГ – това са двата големи магазина в София от времето на соц-а. Единият основно за „големите”, а другият – за „малките”.

Та, много ме дразнеше тази реплика, особено, когато татко я казваше на мен. Толкова ми се струваше несправедливо да не мога да обясня защо мисля по различен начин от него и защо не съм съгласна. Имах си доводи и заключения, но вече ми се носеше славата на класически „дървен философ”. Може би, ако ме беше оставил да пофилософствам тогава, щеше много по-добре да ни се получи комуникацията, ама… така беше по времето, когато ЦУМ говореше, а ДЕТ МАГ се налагаше да замълчава. Ето затова съм толкова доволна, че ще ви предам нататък Веселин Дафов.

Не само, че обича да философства, но от 96-та година прави това в компанията на… деца. Малки и малко по-големи.

Първо, Веселин е татко. Има си син и дъщеря. Той познава добре героите от Мечо Пух. Много, много харесва Братя Мормареви и любимата му детска книга е „Васко да Гама от село Рупча”. Следователно 100%  вярва, че:

„…Растем и пак ще растем, но заедно с теб – приятел с теб съм днес и утре, и до край – въпрос на мъжка чест, не на игра…“

Също така Веселин Дафов е преподавател по онтология в катедрата по философия на Софийския университет. Той е създател е на “Онтоидея” – фирма за изследвания и консултиране в
областта на философията и хуманитаристиката. И най-важното, има опит в практикуването на философия с деца в предучилищна и училищна възраст, за които екипът на “Онтоидея” предлага специализирани занимания!

Веселин, заедно с екип от вдъхновени от философстването млади хора, провежда интересни занимания с деца в няколко столични детски градини и училища. Децата имат философия, така както имат час по футбол, немски или народни танци. В тези прекарани заедно минути децата се учат да мислят, да умозаключават, да вадят изводи и да си ги обясняват. Няма рамки, няма задължителни неща, просто тръгва разговорът и всеки дава своето мнение. И няма такова, което е грешно. Всяко нещо трябва да  бъде обяснено и винаги се стига донякъде. С помощта на учителя.

Ето как (от Блогът на Онтоидея )

Трета група, ОДЗ 2 „Звънче“.
Децата се чудят: какво е “хубаво“ и какво не е?

Учителят: Днес наред да ни предложи тема е Андреа. Андреа, заповядай!

Андреа: Темата е за хубавото и не-хубавото.

Учителят: Чудесна тема Андреа, много ти благодаря, че я предлагаш! Какво е хубавото според теб?

Андреа: Хубаво е… което не е драсканица е хубаво, което е драсканица не е хубаво. И подаряването е хубаво.

Анна: Хубаво е да се забавляваш!

Андреа: Хубаво е да живееш!

Анна: Хубаво е да празнуваш и рисуваш!

Георги: Обичам да си играя с колелото на двора!

Учителят: Дали обичането и хубавото са едно и също?

Андреа: Различни са! 

Учителят: От къде идва разликата?

Андреа: Защото хубавото е нещо красиво, а обичането е някой да обича нещо.

Георги: Хубавото е и добро!

Учителят: Мери, тази картина хубава ли е?

Мери: Да!

Учителят: Какво е хубавото в тази картина?

Мери: Защото н е са драскали и не се излизали от чертите и много хубаво са оцветявали.

Али: Те се казват художници и те са в училище.

Учителят: Може ли, Али, някой да стане художник, без да се учи да рисува?

Али: Не може, защото, като не може да рисува, кой ще му помогне.

Елена: Най-хубавото е онова, което всички хора го харесват

Богдана: Е, ако аз трябва да се включа, ето този разговор за мен е… ХУБАВО!

Веселин Дафов: Всъщност по време на занятията по философия с деца, ние се стараем да познаваме съответната възрастова група – през какво са минали вече децата на тази възраст, какви семейни отношения познават, в какви отношения влизат с природното, какво познават от училище или детската градина, какво вече  учат… И, след като знаем всичко това, проблематизираме техните ежедневни наглед неща. Говорим включително и за това как можем да сме сигурни, че ченгелчето е ченгелче, кое прави А-то да бъде А…

Как се променят децата, когато участват във философските часове?

Веселин Дафов: Мога да кажа, че по време на заниманията ни по философия много от децата са разцъфнали пред очите ми. Има деца, които идват с усещането, че имат по-различно отношение по дадени теми и често пъти, точно заради това се случва да бъдат неглижирани от останалите в групата. Заради по-различно си мнение или отношение, има вероятност някой да бъде пренебрегван. Това разбира се е нормално и не го казвам като упрек към останалите, в никакъв случай. Нашата задача обаче е по време на заниманията да се вслушваме във всеки един. Винаги има някой, който казва нещо много странно и тогава вместо да кажем: „Ааа, да… Това е странно!” и да минем на следващото дете, като съвсем формално зачетем казаното, ние се опитваме да разберем какво точно казва и на какво се базира то. Бидейки опитни и специалисти, ние трябва да разберем това дете. Децата имат интуиция и гениалност, но нямат социално умение да покажат това на другите и тяхното знание да стане общностно значимо. Това точно е нашата роля. Да го направим такова.

Имахме такъв малък човек на едно от заниманията, на който му вървеше трудно адаптацията с останалите. В часовете, когато  давахме задачи с рисуване, той правеше драсканици с черно и другите му се смееха: „Драсканици! Драсканици!…”. Когато обаче го попитахме защо рисува така, той обясни, че се опитва да нарисува Черното. Той рисуваше Черното като такова. Тогава ние казахме на децата: „Вижте, той се опитва да нарисува Черното! На някого от вас минавало ли му е през главата дали може да се нарисуват Черното, Бялото, Жълтото…?”. Тогава останалите деца започнаха да го хвалят и разбраха, че той прави нещо много интересно, което те не са подозирали, че е възможно.

Друг интересен случай беше, когато обсъждахме герои и едно дете каза: „Моят любим герой от Мечо Пух е… Зеленото!”. Веднага темата тръгна в посока – какво е герой и какво го прави такъв? Оказа се, че детето така вижда нещата и за него, ако отсъства Зеленото, той не може да си представи изобщо Мечо Пух.

Това е все едно да гледате футболен мач, след това да ви попитат: „Кое беше най-интересното?” и вие да кажете „Тревата!”. Възрастните биха се посмяли на това и дори ще го определят като глупаво. Но това само първоначално звучи така. Ние трябва да дадем възможност на детето да обясни защо вижда нещата по този начин. Ясно е, че Зеленото не е герой, защото, за да си герой, трябва да извършваш усилия от самия себе си. Но това няма да стане ясно и няма как да го разбере детето, без първо да бъде чуто и без да покаже какво мисли самото то. Важното е да има дискусия, важното е то да бъде признато и да бъде оставено да си каже аргументите.

Учителят: Темата е …красивото

Момиченце: Значи ще говорим за принцеси. На мен са ми чудни принцесите…

Учителят: Какво ти е чудно на принцесите?

Момиченце: Ами…как така всеки път принцесите са толкова красиви?

Веселин Дафов: Значи те се учудват как може да има хора, в случая принцесите, които винаги са красиви. Децата проявяват интелигентност да забележат, че не може да има цяла категория хора, които не са подбирани по признак „красивост”, а винаги са красиви. Все едно всички учители винаги да са красиви или всички футболисти винаги да са красиви, или всички президенти да бъдат красиви винаги. Децата разбират, че това няма как да се случи. Не е възможно всички принцеси да бъдат красиви! И това ги учудва.

По-къснo, когато започнат да разсъждават, те казват, че не можеш да станеш принцеса, а ти се раждаш такава, което значи, че няма никаква гаранция, че ще се родиш красива. И ето как се появява темата за красотата, която се родее с темата за класното поведение, за доброто поведение. И някои деца успяват под „принцеса” да мислят за „доброто”, което вече е преход от естетическо в етическо. Тогава принцесата става символ на добротата, което всъщност една принцеса трябва да излъчва. Може да не е красива, но трябва да е добра! И така от темата за красивото и принцесата, която вълнува всички момиченца, може да се стигне до философски прозрения без ни най-малко това да е натрапено на децата. Достигаме до философията само с въпроси и отговори.

Ние, учителите, разбира се знаем, че от една тема може да се тръгне по седем или осем посоки или по някоя, която ние още не знаем, но сме готови да подкрепяме малките в тези техни потегляния и да помагаме на всеки, който е тръгнал в някаква посока, да бъде разбран от всички. Не спираме никого. Целта е и другите да разберат накъде е тръгнал. Това е много хубаво и  разбира се, не се получава всеки път. Но когато се получи е много интересно. Като джем сешън е – ние и децата 
А, ако някой родител иска да се научи да мисли и философства? Кой ще го научи да го прави така с децата си?

Веселин Дафов: Аз се занимавам и с възрастните – правя консултиране по философия. И половината от случаите се отнасят до деца и техните отношения с родителите. Правим обучение на родители как да работят с децата през смисъл. В някои детски градини имаме „Родители в час” – тренинг само за родители, в които се работи с тях за подобряване на уменията им за общуване с децата през смисъл. Това означава не да бъдат просто съпричастни, което си е задължително за всеки родител, а да разбират основните философски преходи, които извършват децата, и самите те да могат да ги подкрепят.

Понякога, бързайки, ние даваме нареждания: „Направи това, няма да ти давам обяснения!”.  Редно е да кажем: „Моля те, направи това, а после ще ти обясня защо. Сега просто нямам време.” Това вече е молба, не нареждане. И родителят може да разчита детето да направи необходимото и да му се довери. Ако разбира се, родителят е успял да си извоюва доверието. Не можем да им нареждаме без да им обясняваме. Трябва да се работи през смисъл. Това не значи, че детето е равностойно на родителя като опитност и право на взимане на решения. Не. Просто трябва да им обясняваме и, както вече казах, да бъдем честни с тях!

Аз обещавам да наваксам с философстването и да забравя за  репликата: „Когато ЦУМ говори, ДЕТ МАГ трябва да мълчи!“.