Детско парти на открито
Детско парти на открито
Детските партита са повод за много игри и подаръци, но неудобната истина е, че в стремежа ни да осигурим приятни емоции за децата, ние им предлагаме една токсична бомба от висококалорична храна, богата на синтетични оцветители, аромати, натриев глутамат, хидрогенирани мазнини и всякакви добавки, които я правят забавна и атрактивна за децата. Освен това употребяваме твърде много пластмасови продукти за еднократна употреба (чашки, чинийки, лъжички, балони…). Равносметката след един такъв празник “за здравето на детето” е купчина боклуци и неизядена храна, защото тя освен нехранителна е и безвкусна.
Има ли друг начин да празнуваме, който да е по-здравословен, по-забавен и по-етичен към околната среда, към нас самите? Прочетете историята на една майка, убеден последовател на екологичните принципи и посветила цялата си същност на чистото бъдеще за децата си.
Една история по действителен случай! 🙂
Заглавието е моето верую за истински празник, достоен да отбележи поредната годинка на детето. Разбира се, за целта втория път предвидливо родих през пролетта.
Няма да ви казвам от какво лишихме себе си, нашите гости и нашия гостоприемник – планетата Земя. Ще го напиша накрая, под една дебела черта, толкова дебела, че да не мога да направя крачка назад…
Ето моят план:
– да е на открито и „мамо, нали с всичките ми приятели?“
– да е с домашна храна, с пълнозърнести, нерафинирани и био-съставки
– да е с порцеланови чинии, метални прибори и стъклени чаши
– минимум две салати, ама баш салати, от сурови зеленчуци
– напитки – прости, предимно вода:)
– тортата да е сурова и „розова, нали, мамо?!“
– най-важното – контакт с животни, по-възможност с яздене на КОНЧЕТА
Ние живеем в София и се заех с изучаването на два прекрасни сборни сайта за коне.
Спрях се на конна база, която НЕ разполага със заведение – най-силният ми коз!
Поканихме всички приятели на детето. Предупредихме да са облечени подходящо за беснеене върху трева, готови за езда и че само силен дъжд може да ни изплаши.
Украсата – направихме голям картонен надпис за рождения ден. Зеленината, свежият въздух, конете и свободата бяха най-красивата украса.
Продуктите – закупихме такива, които през годините са изкристализирали като най-здравословни
в семейството ни. Нали черпим „за здравето“ на детето.
Готвене – термично обработените храни приготвихме у дома и транспортирахме директно с тенджерите, а суровите храни – само измити и обелени. На място, заедно с гостите – и деца, и родители – нарязахме, накълцахме, настъргахме, овкусихме и украсихме.
Тортата – смляхме завидни купчини ядки и семена в кафемелачка и „омесихме“ в „блатове“ и „крем“ с помощта на мед, банани и ягоди. Украсата – разполовени ягоди върху розов ягодов крем. Отново с колективен труд.
Напитки – носехме налята предишния ден изворна вода, както и разтвор с мед, в който доливахме портокалов сок.
Сервирахме върху домашна покривка, в порцеланови чинии. Чашите бяха издънка – еднократни, но и те станаха многократни.
КОНЕТЕ!!! Децата яздиха според възрастта кон или пони по 1, 2, 3 обиколки, макар че имаше полудели по гоненици, топки и други щуротии и за малко да забравят да яздят.
Родителите… преядоха. Една приятелка ми се оплака, че е изяла половината храна от общото количество.
ПОДАРЪЦИТЕ! Удари и нашия час! След няколко рождени дни в опити, след много труд, стратегии, мятащи се в противоположни посоки идеи, обвинения и сълзи, получихме най-прекрасните подаръци на света! Но за това ще ви напиша в следваща публикация, ако някой пожелае да узнае. 🙂
Когато се прибрахме, тайно пренесохме подаръците и ги заключихме. През нощта цензурата влезе в нашия дом и откри предимно книжки, дървени играчки, домашни бонбони, даже две детски памучни пазарни торби. За пръв път оставих всички подаръци в обсега на децата.
Ето я и дебелата черта – този път спестихме ресурси от:
– спарен въздух с формалдехиди и катран
– скъпа цена за евтина игра в унифициран PVC- детски кът
– изядени „хранителни“ химикали и най-вече розова боя!
– неизядени купчини сандвичи с бухнали, избелени питки с миризливо сирене и спомен
от краставичка, студени пържени картофи и боядисана, мазна захарна торта
– опаковки от подаръци, пластмасови чинии и прибори
– купчини пластмасови подаръци и други аксесоари
Сигурна съм, че за догодина нямам избор и отново ще празнуваме на открито,
в близък контакт с животни. Сигурна съм и в това, че догодина ще бъдат
по-малко поучаващите ме как да си спестя усилията и да празнуваме по-лесно. Сигурна съм.
А вие?
Статията е предоставена от:
http://www.organichno.com/
18,665 преглеждания
