Децата и приказките
Ето ме пак вчера, спокойно съзерцавам прекрасната си 8-месечна (кого лъжа, в неделя става на 9 месеца, къде отлетя това време…) дъщеря. Дребусът щастливо си гнявеше една от любимите играчки, незначителна гъсеница, която в началото на жизнения си път имаше и функция на движение. Та, играеше си моето съкровище със своето съкровище, а аз съвсем логично за подобен проблясък на свободно от цвърчене време се замислих колко ли още тя ще бъде толкова щастлива да се замозанимава? И кога ли ще започне да има нужда от по-активно насочено внимание към себе си, тоест да преминем на голямото следващо ниво в общуването си: четенето на приказки.
Едни от най-прекрасните ми собствени спомени от разкошното, което наричаме „моето детство“, са приказките. Ама не как някой ми ги чете, а как самичка си разлиствам, вече знам цели страници наизуст, но ми е не по-малко интересно. Помня почти всяка илюстрация от великолепните издания на „Народна младеж“ – сещате се, големите книги с твърди корици – и, смятам, те до огромна степен са формирали, смея да твърдя, отличните базиси на визуалната ми култура. Тези книги с детективска страст издирих из шкафове, мазета, тавани и други скривалища в немалкото обитавани от детската ми персона жилища и сега са си при мен, старателно наредени на специален рафт в домашната библиотека на новосформираното ми семейство Честно казано, нямам търпение и ние с малката принчипеса да се впишем в класическата картинка на сгушени мама-дребосъче, аз чета, тя сочи с пръстче и двете заедно трупаме красиви спомени.
Затова, потърсих информация кога е добре да започнем с приказките и според специалистите пълнценно детето е готово да общува на около 3-годишна възраст. Тогава и е най-добре да започнем да му четем книжки с приказки, но, разбира се, става дума за „истинските“ приказки. Доста по-рано е важно да сме създали навик за разглеждане на, първо, бебешките книжки с картинки, после – с по 1-2 изречения за всяка картинка и така, докато стигнем до кратичка фабула. Тя не бива да бъде твърде сложна или дълга, защото децата просто не са в състояние да задържат вниманието си за по-дълго от 2-3 минути и рискуваме да ги преуморим или изнервим.
Много важен момент е какви приказки да изберем.
Следва продължение…
2,208 преглеждания
