Детето на възраст между три и пет години

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

p7 br 12 - faza na supernichestvoto

 

Фазата на съперничеството се характеризира с търсенето на сексуална типизация, опита на детето да се утвърди пред родителите и обкръжението си и същевременно с развиване на умението да привлича другите към себе си и принципа на властта.

В този период (между 3-тата и 5-тата година) детето се опитва да се отдели от родителя си и да намери своето собствено място в големия и непознат заобикалящ свят. Намесата на родителите уви, често се изживява със страх. 

В тази фаза езикът заема доминираща функция в комуникацията на детето, както с родителя, така и с връстниците му. В същото време, макар и парадоксално, езикът е този, който създава и най-голямата му бариера в комуникацията. Детето, което досега е търсело изява на своята индивидуалност  чрез директно заявяване на чувствата и емоциите си, търсело е утвърждаване чрез ясна и разбираема заявка на психичните си състояния, сега отстъпва място на вътрешния монолог (детето започва да обмисля думите си преди да ги изкаже). Появява се едно общуване, което има за цел да създаде отношения на съюзничество и принадлежност, които от своя страна са условия за задоволяването на потребността му от удоволствие.  Ако досега детето е говорило свободно и непринудено е изразявало нуждите си, сега започва да обръща внимание на думите си и на възможността да бъде отхвърлено. Например, ако детето иска да покани свой приятел на игра, но се страхува да не му откаже, той би го попитал: „Искаш ли да си поиграем тази вечер?”, ако приятелят му отговори „не”, то отхвърлянето ще се отнесе към предложението за тази вечер, а не към него самия. По този начин детето няма да се почувства отблъснато.

В тази възраст е важно родителите да подкрепят детето и в подобни ситуации да му вдъхват самоувереност и да споделят с него, че тези отхвърляния са нещо естествено и е важно, когато той иска да получи нещо от някого, първо да му даде нещо от себе си и да го предразположи. Например в подобна ситуация като горната, детето може да поиска от приятеля си по следния начин: „Много ми допада да си играя с теб, искаш ли да си играем заедно по-късно?”. По този начин другото дете ще се почувства поканено и прието и това ще го мотивира да се съгласи. В противен случай то започва да се съобразява какво говори и иска, за да не получи отказ и да  не стане обект на подигравки и съответно да бъде изолиран от социалната си среда. Това може да повлияе негативно на детето в емоционалното и социалното му развитие, защото то ще се сравнява с другите, възможно е да започне да се колебае в собствените си нужди и желания и съответно да започне да се затваря в себе си и да избягва общуването.

Детето започва да се стреми да бъде личност и да спазва културните правила и закони, съобразява поведението си с очакваното от него и изгубва способността си да бъде себе си, иска да се хареса на другите и да имитира тези, които са харесвани, за него често става по-важно да се хареса на околните вместо да се съобразява със собствените си нужди. Неговият свят започва да се стреми към това да „имам”, а не да „съм”.

Децата се стремят да създават вечни връзки, като например „най-добрия ми приятел”, „най-добрата ми приятелка”, идеализирани и неразрушими групи на принадлежност. Всеки иска  да бъде главатар на банда, да бъде на най-високата позиция и/или най-добрия в неговата група и да получи признанието на останалите и на противоположния пол. Съзнателно или не, детето разбира законите, които управляват групата, както и понятието „статус” и „роли”, които са необходими за достигане на определено ниво в йерархията. Способностите му да бъде лидер са тясно свързани с умението му да се свързва с останалите хора, да си кооперира с тях и да получава това, от което има нужда.

В тази възраст идва ред и на сексуалността и откриването на различията при момчетата и момичетата. Още преди сами децата да открият разликите, майките вече са ги разграничили полово. Почти всяка майка се държи по един начин с детето си, ако то е момче и по съвсем различен, ако е момиче. Често родителите налагат такива културни норми с фрази като „момиченцата не правят така” или „момчетата не плачат”.

Във възрастта, в която се появява фазата на съперничество, децата започват да изучават своите собствени тела и тези на противоположния пол, което ги подтиква към много и различни игри и експерименти с телата им, които често биват неодобрени от родителите. Често точно те, опитвайки се да предпазят и научат децата си на „най-доброто”, заклеймяват съблазняването в тази възраст, като го бъркат с похотливост и им забраняват жизнерадостната игра, която ги води до сексуална зрялост, вменявайки дори чувство на неудобство по отношение на всички аспекти на сексуалността.

Родителите е за предпочитане повече да позволяват на детето си да експериментира и да трупа опит и по-малко да се намесват в неговия свят и да си служат с авторитета си, за да му забраняват най-желаните игри и контакти, защото детето започва да се страхува, да изпитва неудобство да изразява нуждите и желанията си и съответно ги потиска. Едно подкрепено и сигурно в себе си дете расте много по-свободно, здраво и пълноценно.

 

* Разделянето на развитието на детето на периоди е условно. При някои от децата отделните фази се наблюдават в по-ранна или в по-късна от обозначените възрасти.  Фазите следват и преливат една в друга без рязка граница помежду им.


Сдружение за психично здраве „Вега” е екип от специалисти, с подготовка и опит в различни области на физическото, психичното и социално здраве на човека: Ана Ганчева- Александрова- психолог и психотерапевт, Ирена Анастасова- лекар и психотерапевт, Марина Любомирова- педагог и клиничен социален работник, Полина Гиргинова- юрист и клиничен социален работник.

В момента основната ни дейност е насочена към осигуряване на информация и подкрепа за хора страдащи от разстройства на храненето. Предлагаме индивидуална психотерапия, свързана с  депресивни състояния, панически атаки, хипохондрия, зависимости, натрапливости, страхови състояния- фобии, тревожност, сексуални проблеми, трудности в отношенията в двойката и семейството.

Организираме и  работа в групи за хора, страдащи от разстройства на храненето, от различни зависимости, както и за хора желаещи да разширят себепознанието си.

Повече информация можете да намерите на сайта ни www.vegabg.com

 

Още по темата: 

deteto na vuzrast mejdu 3 godiniki-faza na aza   Детето на възраст между една и три години. Фаза на Аз-а

senzornata faza   Сензорна фаза – вторият етап от развитието на бебето

narcistichnata faza   Нарцистичната фаза – първите месеци от живота на бебето

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

22,034 преглеждания

Comments are closed.