Азбука на любовта

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

RIN Qmamyra

RIN QmamyraЕдна история за „българската японка“ дошла у нас да учи сценография за куклен театър в НАТФИЗ, срещнала любовта, написала книга за нея и родила дъщеря си тук – в страната на розите и киселото мляко.

Днес тя е реализиран талантлив сценограф, който е наясно, че ако липсва строга организация в нейната иначе свободна и творческа професия, нищо няма да се получи както трябва. Защото сценографията не е математика и за нея няма точни отговори. Освен това тя е и майка, която вярва в силата на прегръдката и добрата дума и не признава назиданието и агресията.

П7: Кое е онова нещо, което може да накара една японка да замени Страната на изгряващото слънце със Страната на розите? По какво си приличат и различават двете страни за теб?

Рин Ямамура: Аз където и да съм, слънцето грее все по един и същи начин. Вярно, идвам от страната на Кълбото, но то е навсякъде с мен. То ми въздейства чисто физически – когато няма слънце, аз нямам настроение и желание за работа.

П7: Значи скандинавските държави не са за теб?

РЯ: Да, определено не са.

П7: По това ли най-много си приличат Япония и България, че има много слънце?

РЯ: Да, може да се каже. Аз от 15 години съм тук и първоначално не бях забелязала, че България се свързва с розите, розовото масло, козметиката, в която то присъства. Японките много ценят тази козметика. Случвало ми се е да работя с японски екипи по време на Фестивала на розите и това ми е разкрило магията на розоварните. Наскоро пак бях там и не ми се тръгваше от полята с рози. Атмосферата, която тези цветя създават не те пуска, буквално. Тя е невидима, но е толкова хубаво. Розовото масло е масло на любовта.

Тук ми е другия дом, не е нов или втори, България е другият ми дом. По-скоро когато се върна в Япония ще съм в нов дом, чувствам се повече българка, отколкото японка.

Не мисля за миналото, не планирам бъдещето, опитвам се просто да живея в настоящето. Най-вече заради детето ми и заради себе си. Не мисля и не съжалявам за миналото с мисли като: „Еййй, колко ми беше хубаво в Япония!“ Но се радвам на миналото си, че ме доведе тук и се наслаждавам на „тук и сега“.

П7: Занимаваш се с изкуство, т.е. имаш свободна професия – колко свободна се чувстваш в действителност ?

РЯ: Не бих казала че съм свободна в общоприетия смисъл. Занимавам се с изкуство, но то е резултата от онова, с което се занимавам. Например, ако имам да рисувам нещо, започвам на един съвършено бял лист да си драскам разни неща, да мисля и така докато се получи нещо, това околните наричат изкуство, но всъщност това е само резултата от онова, което правя. Човек не може да си каже: „Ей сега ще седна да направя малко изкуство!“.

Книгата ми „Азбука на любовта“ също е само резултат от някакви мои усилия, не съм си поставяла за цел да я създам, просто тръгнах да пиша писмо до един много важен за мен човек, а то взе че стигна до много хора. Това е резултат, не ми е било цел.

Иначе като позициониране във времето и пространството – да, чувствам се свободна в някакъв смисъл. Но в духовен план също не се усещам безгранично свободна. Аз не съм художник в класическия смисъл на тази дума. Не рисувам ежедневно маслени платна като тях. Те са свободни, защото те не правят това за определен клиент, докато моята работа е конкретно свързана с публиката, с режисьори, актьори, конструкции, материали, аз съм непрекъснато свързана с тях. Ние всички сме поставени в една рамка, в която трябва да развием дадена идея, в нея трябва да се справим, без да нарушаваме границите й. Това е моята игра, тя ми е интересна и в този смисъл в рамката имам свобода. Тази игра на свободата в едно такова затворено пространство каквото е в театъра ми харесва.

В моята професия ако няма рамка, няма да знам докъде мога да стигна, защото фантазията е безкрайна, но рамката ме фокусира. С този тип ограничения и рамки аз съм ОК, защото не мога да съм безкрайно свободен човек, в противен случай ще си лежа цял ден на дивана и нищо няма да свърша. Но свободата човек да не прави нищо много тежи и е много лесно да започне да изпитва вина за това, че не е свършил нещо или че е извън някакви правила и рамки.

Статията продължава на следващата страница…

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Страници: 1 2 3

4,753 преглеждания

Comments are closed.