Детският диабет
.jpg "Детският диабет")
Захарният диабет е болест, характеризираща се с повишено ниво на кръвната захар, т.е. глюкоза, в човешкия организъм. Тя се дължи
на отслабената реакция на клетките към хормона инсулин или на недостатъчното му произвеждане в тялото.
Инсулинът е секретиран от панкреаса. Функцията му е да стимулира клетките да абсорбират глюкозата и да я трансформират в необходимата за функционирането им енергия. Когато клетките не абсорбират достатъчно глюкоза, тя се натрупва в кръвта. Това състояние се нарича хипергликемия. Натрупването на захар в кръвта води до усложнения в сърдечната, нервната и други системи.
Най-често срещаните видове диабет са захарен диабет тип 1 (дължи се на неспособността на тялото да произвежда инсулин), захарен диабет тип 2 (дължи се на неспособността на клетките да реагират на инсулин, понякога в съчетание с понижено производство на хормона), гестационен диабет (проявяващ се по време на бременност).
Най-малко 175 милиона души по света (около 2,8% от цялото население) страдат от захарен диабет. Сред възрастните най-широко разпространен е диабетът тип 2 – например в САЩ тази форма включва 90-95% от случаите на захарен диабет.
Диабетът е все по-срещано заболяване и при децата. Най-разпространен сред тях е диабетът тип 1. Около 90-95% от децата под 16 г., страдащи от диабет, са болни именно от него.
Диабетът тип 1 се предизвиква от невъзможността на панкреаса да произвежда инсулин. Този тип диабет е класифициран като автоимунно заболяване, което означава, че при него имунната система на човек атакува собствените си органи или клетки. В случая се унищожават инсулинопроизвеждащите клетки на панкреаса. Този тип се разделя на два вида – имунно медииран и идиопатичен. Повечето случаи на диабет тип 1 са именно с имунно медииран характер – т.е. загубата на бета-клетките се дължи на тази автоимунна атака от T-лимфоцити. Макар че има данни за известна генетична предразположеност, развитието на болестта се предизвиква от външен дразнител.
Причината за разрушаването на бета-клетките е в произведени от собствения организъм антитела, насочени срещу тези клетки. Смята се, че предразположението да се произвеждат тези вещества се онаследява, но вероятността за предаване по наследство на тип 1 диабет е много малка. Понастоящем учените не знаят какво точно кара имунната система на тялото да атакува бета-клетките, но се предполага, че причините са свързани с автоимунни и генетични фактори, както и фактори на околната среда, може би вируси.
Диабетът тип 1 може да засегне деца и възрастни, но в миналото е наричан детски диабет, тъй като обхваща повечето случаи на захарен диабет в ранна възраст. През последните 30 години диабетът сред децата се е увеличил 3 пъти. В Европа и Америка за пръв път при деца е открит и диабет тип 2.
Симптомите на диабет тип 1 обикновено се разгръщат за кратък период от време, въпреки че разрушаването на бета-клетките може да е започнало отдавна. Ето и някои от най-разпространените симптоми на болестта у децата:
- Жажда
- Загуба на тегло
- Постоянен глад
- Постоянна умора
- Често уриниране
- Болки в коремчето
- Главоболие
- Замъглено зрение
- Раздразнителност
Диабетът тип 1 изисква ежедневно вливане на инсулин в кръвта. Ако състоянието не е диагностицирано навреме и не се провежда лечение с инсулин, човек с диабет тип 1 може да изпадне в тежка диабетна кома, известна също и като диабетна кетоацидоза. Много малките деца обикновено нямат нужда от доза инсулин през нощта, но това може би ще се промени, когато станат по-големи. Дозата на приемания инсулин задължително трябва да бъде определена от лекар.
Ако лечението стартира в ранен стадий на диабета, чрез редовни физически натоварвания може да се нормализира нивото на кръвната захар по естествен начин. Така може да се регулира и нивото на приемания инсулин. Поради тази причина спортът е необходимост, когато се провежда лечението на диабет.
Трябва да знаете, че при лечение на диабет с инсулин има вероятност да се развие болестта хипогликемия. Това е състояние, при което нивото на глюкозата спада рязко и е възможно изпадане в хипогликемична кома. Това може да се компенсира с рязко поемане на въглехидрати.
Важно е да следите колко въглехидрати поема детето по време на всяко хранене, за да се определи колко инсулин му е необходим. Другите две основни хранителни вещества – белтъчини и мазнини, също имат ефект върху нивата на кръвната глюкоза, но не колкото въглехидратите. Балансирането между консумацията на въглехидрати, инсулин и добрата физическа активност е необходимо, за да се постигнат възможно най-добри нива на кръвната захар. Консумирането на въглехидрати увеличава нивото на кръвната захар. Ако трите фактора не са в равновесие, може да има много непостоянни и променливи резултати в нивата на кръвната захар.
Децата, боледуващи от диабет, трябва да спазват определени хранителни правила и да съобразяват менюто си. Задължително е детето да се храни често, като много важно е да закусва. Не бива да се прегладнява. Препоръчват се леки закуски между храненията. Трябва да се консумират плодове, но не твърде сладки, зеленчуци, фибри, белтъчини. Не е нужно сладките неща изцяло да се изключват от менюто, но тяхното количество трябва да се съобразява с дозата на приемания инсулин. Контрол върху въглехидратите винаги трябва да се осъществява, неограниченото им консумиране е противопоказно.
Още детско здраве:
10-те най-вредни храни за детето ви
18,533 преглеждания
