„Ако диабетът беше държава, тя щеше да е третата по големина в света“

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
ivet-lalova-diabet

Кампанията „Открито за диабета“ се организира за четвърта поредна година и цели информираност на хората, превенция, ранна диагностика и правилно лечение на диабета.

Захарният диабет е едно от най-разпространенитe социално значими заболявания. По данни на Международната диабетна федерация (IDF) с тази диагноза живеят над 387 млн. души, т.е. всеки 12-ти човек по-света е с диабет, като близо половината от тях не знаят за заболяването си. Статистиката показва също, че през 2014 г. на всеки 7 секунди по света е умирал по един човек от диабет. В България по данни на IDF броят на хората с диабет на възраст между 20 и 79 години е над 500 000*. Национално проучване сред българското население, проведено през септември 2015 г. и инициирано от Sanofi България, показва, че близо 60% от сънародниците ни припознават диабета като обществено значимо заболяване. Едновременно с това обаче, около 45% от българите никога не са си правили изследване за диабет, въпреки препоръката подобен преглед да се извършва всяка година.

Ако диабетът беше държава, то тя щеше да е третата по население в света. Подкрепям „Открито за диабета“, защото вярвам, че всеки човек е отговорен за своето здраве, а възпитанието на правилните навици се изгражда още в детска възраст. Съществуват прости правила, които ако спазваме ежедневно, ние ще можем да се предпазим от диабета. Балансираният хранителен режим и всекидневната физическа активност са едни от тях. Знаете ли, че ежедневна 30-минутна пешеходна разходка намалява с 35-40 % риска от развитие на диабет тип 2? Да изкачиш стълбите вместо да ползваш асансьора или да оставиш колата си и да се разходиш, са част от малките стъпки, които може да направи всеки, за да се предпази от диабета”, сподели Ивет Лалова.

През януари 1922 г. в Канада д-р Фредерик Бантинг (14 ноември 1891 - 21 февруари 1941) инжектира за първи път инсулин на умиращ от диабет юноша – 14-годишния Леонард Томсън, и спасява живота му.

В световен мащаб от хроничното заболяване страдат над 360 милиона души. На диабета се дължи голям дял от разходите за здравеопазване в много развити страни. Терапията на диабета поглъща над 10% от бюджета на здравеопазването на всяка държава, като по-голямата част от тези пари отиват за лечение на сериозните хронични усложнения.

Основните рискови фактори за развитие на захарен диабет са наднорменото тегло, наличието на първостепенни родственици, страдащи от захарен диабет. Определящо значение има начинът на живот – хранене, намалена физическа активност, стресът в ежедневието.

Важно е да се знае, че редовният самоконтрол намалява усложненията от диабета с 35%. Особено важно е извършването на профилактични прегледи при ендокринолог, а при пациентите с диагностицирано заболяване периодичните прегледи при специалист-ендокринолог са наложителни веднъж на 6 месеца.

Лечението на заболяването е комплексно и включва както контрол на нивото на кръвната захар, така и на другите съпътстващи диабета рискови фактори – артериална хипертония, дислипидемия, затлъстяване. Както за диабет от Тип 1, така и за диабет от Тип 2 е необходимо специалист да определи специален хранителен режим с прецизирано количеството и качество на храната, особено по отношение на съдържанието на въглехидрати и мазнини. Ежедневният  двигателен режим е от съществена важност.

Международната Диабетна Федерация препоръчва поне 30 минути умерена физическа активност всеки ден – бързо ходене, плуване, каране на колело, танци. Редовно ходене поне 30 минути дневно снижава риска от диабет с близо 40%. Изследвания сочат, че начинът на живот снижава риска от захарен диабет с приблизително 60%.

 

Източник: zdravennavigator.bg

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

788 преглеждания

Comments are closed.