Тя отказва на детето си „храна”!
Знаете ли какво има в кошче за боклук до една най-обикновена детска площадка? Ще ви кажа – поне три опаковки от снакс и зрънчо, четири пакета солети, още един от чипс, задължително две-три кутии бисквити, повече от две бутилки бира и поне едно кенче Кока-кола. Да не забравя и празните пакети слънчоглед. Абсолютен късмет ще е ако измежду найлоните и пластмасата се промъкне някоя обелка от банан или огризка от ябълка. От лични наблюдения ще ви кажа, че тази „планина” от боклуци се натрупва за по-малко от половин ден.
Да не си помислите, че правя някакво извратено проучване за боклука? Не. Просто всеки ден водя своята тиха и самотна война. Всеки ден се чувствам различна, „екзотична” и самотна точно като тази бананова кора сред океана от „джънк фууд”. А колко често ми се налага да издържам погледи, пълни с възмущение и укор от типа „тя отказва на детето си храна!!!” Още по-недоволни са родителите, когато възпирам порива на хлапетата им (ентусиазирано подклаждан от тях) да споделят „храна”.
Знаете ли, в началото се питах дали наистина не съм някаква зла майка, която лишава детето си от удоволствия и го кара да се чувства различно сред постоянно дъвчещите дечурлига, накацали по всяка пързалка, люлка и въртележка в града. Почти нямаше ден, в който да не получа поучителна забележка от загрижена за гладното ми дете баба или от татко, който с ужас установяваше, че не захранвам малката с чипс и зрънчо. „Оооо, ама те ще израстнат със „Зайо Байо!”, „Но детето иска, не виждате ли?”, „Тя от това няма да се наяде, спокойно!” или „Този чипс е с мед, не е солен”- само малка част от репликите, които чувах всеки път, щом отмествах ръчичката на дъщеря ми от мазния шумолящ пакет. После вече чувах и шушукането на близката пейка – „тя нали не дава” -докато дузина дечица в полуекстаз получаваха по пликче с желирани бонбони. Опитвах любезно да откажа почерпката от загрижените родителки. Репликата „Благодаря, но тя е още малка” обаче проработи твърде за кратко. Последва нястоятелното обяснение, че не е добре да си разваля обяда. Но и това не им звучеше сериозно. Накрая се превърнах в невъзпитано „перде”, което категорично и твърдо заявава „Аз решавам какво ще яде дъщеря ми и не й давам такива неща!”
Всеки път, когато изричах (дори още го правя) тези думи, имах чувството, че кънтят зловещо дълго и ме превръщат в страшна, зла и мразеща децата вещица….
Трудно ми беше, да, понякога ужасно трудно, да науча дъщеря ми, че не всичко, което хапват другите, е хубаво за нея. Винаги обаче имах алтернатива – парченца ябълка, бананче, сушени плодове, сурови ядки, домашни бисквити…
Хора, аз не съм я оставяла да гладува! Не, просто се опитвам да й създам навици и да я насоча към вкусното и полезното. Смятах, че и другите майки искат това. Вярвате ли обаче, че в девет от десет пъти, когато сме подали парченце плод на съседното дете, сме получавали отговор „той това не го яде”. Вярвате ли, че е имало и реплики като „тя не знае какво е това”. Получавала съм и друг отговор от майка в кварталната градинка – плодовете са скъпо удоволствие, а солетите струват стотинки. Хм. Два банана излизат около 60 стотинки – толкова са и два пакета зрънчо. Например… Тук на помощ винаги се отзовават и обичните баби и лели, които обсипват малчовците с шоколадови и захарни лакомства. Разбира се солидно рамо удрят веселите песнички от тв рекламите, на които впечатляващи каки и батковци ръфат с премрежен поглед кроасан или сладолед с глазура. Огледайте се в най-близкия парк или градска градинка. Виждате ли някъде будка за плодове? (Моля, ако някой открие подобна находка, нека я снима!) За сметка на това на всеки ъгъл стърчи павилион за солети, вафли, цигари и банички. В повечето случаи ще намерите и будка за сладолед, а до нея капанче за бира и дюнери. Така че ще сте доста затруднени, ако детето ви огладнее насред парка. Което се случва в 101 процента от случаите. В крайна сметка ще трябва да го задоволите с първото, попаднало му пред очите. Което логично няма да е нито плод, нито домашен кекс, нито фреш от моркови например.
Вече сигурно ме мислите за някакъв сноб или нравоучителен месия. Не, а съм майка, която иска детето й да знае какво е истинска храна, да яде с удоволствие домашни мъфини, а не вафли и бисквити. Да търси плод за десерт, а не шоколад. Да пие пресен сок, а не кола. Толкова много ли искам? Такава вещица ли съм? Позьорка? Всъщност, каквото и да съм, така ми е добре. Продължавам кротката си война и печеля битките си бавно, но с удоволствие. И съм най-гордата майка всеки път, когато дъщеря ми се облизва доволна след парченце печена тиква, мъфини с моркови и грах и бонбони с банан и овесени ядки.
Автор: Първите седем
Този уеб-сайт и авторските права върху него са изключителна собственост на Първите седем ЕООД. Забранено е копирането, възпроизвеждането, преработването, променянето и използването с търговска цел на уеб-сайта или на неговото съдържание – изцяло или частично под каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на Първите седем ЕООД.
Прочетете още:
Билкови рецепти за естествени имуностимуланти
От септември – нови правила за хранене в детските заведения
Как да подобрите качеството на въздуха вкъщи по естествен начин?
84,510 преглеждания
