Как избрахте името на бебето?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Казват, че не името прави човека, а човекът прави името, но пък на кой не му е приятно, когато се запознае с някой, другият да забележи: „Какво хубаво име!”, „Много интересно име!”, „Не съм срещал друг с такова име!”. Родителите имат отговорната и приятна задача да изберат име на детето си, което да го представя пред света, да го дари с хубави качества и по-възможност, като порасне, детето да си го харесва.

Как да изберем име на детето? Някои избират да кръстят детето на бабите и дядовците, други умишлено бягат от това, трети се опитват да си представят детето и така, докато държат корема си, да решат какво име би му отивало, а четвърти дори сънуват детето като голямо и как викат името му на сън. Всеки има своята история. Попитахме седем майки как избраха име на детето си и за наша изненада получихме 7 напълно различни истории. Ето ги и тях:


Мария Лилкова 30 г.

Kогато разбрахме пола на бебето и двамата с мъжа ми направихме по един списък с имена, които харесваме. Последва търсене на съвпадение, но такова липсваше. Двадесет имена и нито едно не се повтаряше. Аз търсех кратки имена, докато той държеше на тежки дълги имена. Аз държах на Ина, а той искаше в името да има к, р и така до Катерина. Умишлено избягвахме букви, с които започват имената на членове от семейството, за да няма дрязги. Така сега по документи имаме Катерина, но за мен тя е моята сладка Ина.


Ася Михайлова

Двете ми дъщери са Яна на 11 години и Калина на 3 години. За Яна винаги съм знаела, че ще е Яна. Още като малко момиче си играех на кукли и моето бебе винаги беше Яна.

За Калина исках да е момче и да е Ясен, но трябваше да се измисли момичешко име, което хем да е българско (като Яна), хем да е цвете (майка ми подаде оплакване, че само в нашата къща никой нямал имен ден на Цветница… Колебаех се между Невена, Лиляна и Калина и накрая – Калина!


Лили Калчева, 30 г.

За името на детето искахме да е нещо българско или поне да си  мислим, че звучи българско. Изнамерихме един именник и започнахме да четем наред. Класирахме около 10 имена (повечето все на царе, как се случи не знам). Мъжът ми реши в крайна сметка кой цар да предпочетем. Аз исках Борис, той се заинати за Калоян. Но имаше и предложение, за да няма сърдити дядовци, да е на моя баща Калчо и неговия Никола – Калник  (трябваше да го кръстим така, още не мога да си го простя , че не го записах по този начин – шегувам се, разбира се).


Дочка Тотева-Георгиева 30 г.

Избрахме името много случайно. Първоначално имахме други варианти, но един ден, докато четях една статия, попаднах на името Богдан. И тогава ме осени – това ще е името. Таткото също го хареса и така взехме решение. Хареса ни значението на името и начина, по който звучи.


Лиляна Георгиева 30 г.

Момчил се роди в 37 г.с., жив и здрав, и след като звъннах на таткото да му съобщя добрата вест, в края на разговора той ме попита: „Ами, добре, ама такова, те хората сега ще ме питат как се казва детето…”, а аз му отвърнах: “А да, забравих. Момчил ще е!”.

Предисторията ли? Ами дотогава така и не успяхме да се спрем на име, което да е достатъчно българско и мъжкарско, но да не е прекалено често срещано, да не е на роднина, да не е на познат, който не ни харесва, да не се дублира с име на деца на приятели… Пък и до 40-тата седмица имаше време… Слава богу, два дни преди да родя, името Момчил ми дойде някак свише, но мъжът ми не беше наоколо и си казах, че има време да му кажа – все пак остава около месец до термина. Е, не стана точно така и му споделих… след като родих, чакаща в коридора на болницата, щастлива от изключително положителното, естествено раждане.


 Стелиана Рязкова 31 г.

Първо, най-важното е, че ние нямахме мъжки имена. От самото начало си знаехме, че ще е момиче. Имахме 3-4 избрани като Ралица, Елица, Андрея и не помня още какво. Като цяло нямахме много разногласия при избора. Но май най-много си харесвахме Андрея, поне аз така. Когато на 3D потвърдиха, че ще е момиче аз казах на Гого, че ще се казва Андрея и той да реши дали накрая ще е с А или Я. Аз лично исках да е с Я поради 2 причини:

1. Хареса ми как звучи да й викаме на кратко Ая (макар, че сега не й казваме така, а с цяло име или галено Лиска или Лисе (щото е Лисица).

2. Хареса ми, че името й започва с първата буква от азбуката и завършва с последната, все едно съдържа всички букви в азбуката.

Но… все пак трябваше да дам някаква възможност за избор и на баща й. Та той започна да прави изчисления, да чете коя буква каква символика носи, какво значи и реши, че ще е Я накрая. Лично за мен това няма чак такова значение. Но все пак се казва, че името предопределя по някакъв начин съдбата на човека и от тази гледна точка е изключително важно какво задаваме на децата си.

P.S. Сега като погледнах какво е писал Дънов за буквите не съм особено очарована (Я на края на името означава страдание, А в началото на името пак нещо не много хубаво), обаче според други нумерологии и изчисления излиза това име да е добро. Абе, който си няма работа се занимава със суеверия.


Диана Щилянова

Чакахме с нетърпение нашата дъщеричка да се роди, бяхме си харесали две имена Андреа и Юлия. Тъй като ни беше трудно да изберем решихме, че ако е русичка ще е Андреа, а ако е с тъмна коса ще е Юлия. И така един ден преди първия учебен ден на 14 септември се излюпи нашето фъстъче… с катранено черна коса. По предварително направения план без никакви размисли си я кръстихме Юлия. Не мина и месец и косата на малкото Джули стана тъмно кестенява, после светло кестенява – та за сега е тъмно руса! Така нашето момиче ни изработи и сама си избра името!

 

 

 

 

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Споделено

236,818 преглеждания

Comments are closed.