“Питай баща си”: Александър Христов за бащинството, възпитанието и индивидуалния подход
Таткото, който избрахме да ви представим като част от рубриката ни „Питай баща си” се казва Александър Христов, занимава се с ПР и живее в гр. София. Повечето хора в областта на медиите и ПР-а у нас познават Александър като човек, който работи много и всеотдайно и винаги е забързан за някъде. Ние обаче ще разкрием и една друга негова страна – тази на родител, тъй като Сашо е баща на две деца – на любопитната Калина и на неудържимия Константин.
Имаш син и дъщеря и цели два пъти си преживял емоцията от това да научиш, че ще ставаш татко. Какво е усещането и има ли разлика между първия и втория път?
Сигурно има разлика първия път заради това, че не знаеш какво те чака. Така или иначе и двата пъти е много хубаво. По-големите разлики идват после, когато детето се роди, започва да расте и да проявява собствения си уникален темперамент. И когато родителят трябва да се научи, че е нужно да подхожда към всяко от децата си индивидуално. Някой беше казал, че преценяваме какви са децата ти по характер не по принцип, а в сравнение с това какви сме ние – именно това според мен прави разликата. Точно затова като че ли всеки път ставаш родител за първи път.
Редно ли е татковците да присъстват по време на раждането и какво мислиш за мъжете, предприели тази крачка?
Лично аз първия път бях в родилната зала, втория – не. Смятам, че присъствието на бащата по време на раждането е важно да бъде решено от майката – в зависимост от това дали тя ще се чувства по-добре и по-сигурна, когато той е до нея или по-спокойна без него. И когато по някаква причина мъжът категорично настоява да не присъства. Само тези неща го правят редно или нередно. Останалото са предразсъдъци, всъщност не се сещам някой някога от хората около мен да е изтъквал рационална причина, заради която да присъства или да не присъства – съображенията са все емоционални. А на тези мъже, които все още не са присъствали на раждане, ще кажа, че е много интересно.
Какво е най-важното нещо, което един татко трябва да умее?
Да връзва плитки! Шегувам се, това е метафора – най-важните неща, които таткото трябва да умее, са тези, които да развие допълнително заради нуждите и желанията на децата. И да го прави с отговорност. Това изисква бащата да преодолее желанието си да налага своите предпочитания на детето си. Ако то иска да ходи на балет, да играе футбол, да рисува и каквото и да било друго, той трябва да бъде с него, да го подкрепя и насърчава. И обратното – ако на детето му се гади от ходене на тенис, да не го влачи по кортовете, само защото той смята, че тенисът е хубаво нещо. И разбира се, при всичко това да го наблюдава и предпазва от възможни погрешни решения.
Коя е най-незабравимата случка, която си преживял заедно с децата си?
Много са незабравимите случки и хубавото е, че стават все повече. Сега се сещам когато Калина на второто си качване на ски си счупи много лошо крака. След три дни болки и ходене по болници тя съвсем категорично заяви, че щом й махнат гипса, иска пак да кара ски. Тогава бях супер горд от нейната воля и несломимост.
Каква е разликата между това да възпитаваш момиче и да възпитаваш момче? Има ли разлика в подхода, който прилагаш?
Убеден съм, че не би трябвало да има. За съжаление самият аз още не мога да го постигна до съвършенство. Преди време с племенника ми бяхме в една градинка и той се сдърпа с едно момиче за играчка. Тогава почти първосигнално от устата ми излезе едно „отстъпи й, тя е момиче”. Точно това „отстъпи, тя е момиче” по-нататък в живота обаче се възпроизвежда в разлики между мъжа и жената в обществото, онзи прословут стъклен таван в кариерата и т.н. А не би трябвало да е така. Затова и момичетата, и момчетата трябва да бъдат възпитавани като хора с еднакви възможности и позиции спрямо другите. Но все още като че ли ни е трудно, дори и да го осъзнаваме – а има родители, които дори не го осъзнават.
А ти самият на какво би искал да научиш своите деца?
Да бъдат самостоятелни. Да умеят да взимат решения и по-важното – да поемат отговорността за последиците от това, което са решили. Може би и все още са малки, но съм убеден, че това е важно да се създава отрано, така ще са по-подготвени за по-нататъшния живот. И по-уверени, че нещата зависят от тях. А това би трябвало да ги направи по-щастливи и успешни.
Строг или либерален – какъв трябва да бъде съвременният татко?
Самият аз съм доста либерален като баща, понеже смятам, че децата трябва да бъдат самостоятелни и да умеят да избират. Отчасти защото някои от патриархалните разбирания остават в миналото и може би много повече защото съвременният динамичен свят го изисква.
Кое е нещото, което би искал да направиш заедно с децата си някой ден?
Заедно с тях ли? Ами да се забавляваме, но не като дете и възрастен, а като приятели. Не знам какво ще е това – пътувания, барове… Разбира се, за да се случи това, трябва да сме успели за изградим силна емоционална връзка, а и да мине тийнейджърският период
Ако трябва да опишеш бащинството с една дума, каква би била тя?
Думата би била „Бъдеще”.
Прочетете още:
Дъщеря на баща си… или нещо повече?
20 неща, които един баща трябва да каже на дъщеря си
6,216 преглеждания
