9 истини, които ще ви помогнат, ако сте родители на деца с дефицит на вниманието

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

ADHD
Казват, че да си родител на дете с дефицит на вниманието не е лесна работа и дори, че това изисква по-особени усилия от тяхна страна. Не само, че непрекъснато ви се налага да се справяте с непредвидимото поведение на детето си, което е по свой начин различно от другите деца, но трябва да балансирате и да постоянно да търсите „златната среда“ на това да сте добър родител, спокоен съветник, търпелив изповедник, който директно или индиректно, но постоянно, да направлява поведението на детето. Понякога това е много изтощаващо, от една страна изисква време, а от друга процесите непрекъснато са съпътствани от непредвидими ситуации и грешки.

Най-популярното определение на понятието „дефицит на вниманието и хиперактивност“ е, че то е хронично състояние, характеризиращо се с постоянна липса на внимание, импулсивност и нетърпение. Наред с това, състоянието съвсем не е характерно само за децата, то може да продължи и в зряла възраст. Оказва се дори, че две от всеки три деца с дефицит на вниманието имат симптомите и в зряла възраст.

Как да разпознаем кое дете е хиперактивно и с дефицит на вниманието?
Какви са белезите на това състояние в реалния живот?
Как родителите на деца с дефицит на вниманието да се справят със затрудненията, които възникват при отглеждането и възпитанието им?

Истините, които ще ви помогнат да си отговорите на тези въпроси:

1. На първо място по никакъв начин не бива състоянието да се определя като крайно или необратимо. Ако едно дете е хиперактивно и страда от дефицит на вниманието, това по всяка вероятност е само върхът на айсберга. Важно е уточнението, че тези деца не са болни и мерките, които се предприемат за да се въздейства на състоянието им не бива да са насочени към насилствено пречупване за промяна на поведението. Те са това, което са и околните е добре да ги възприемат именно по този начин. Всеки, които ви съветва или се опитва да „преформатира“ поведението на детето според някакви стереотипи е по-добре да стои далеч от него. В това число попадат и хора от съвсем близкото обкръжение на детето.

2. Хиперактивните деца и децата с дефицит на вниманието са особено чувствителни и лесно раними.
Въпреки това не е необходимо да се държите с тях като с нещо необичайно или особено специално. Те не са от стъкло и няма да се счупят.

3. Какво мислят другите? Този въпрос не бива да ви занимава изобщо. Ще получавате много непоискани съвети, ще ви се налага да слушате какви ле не истории, повечето от тях ще са добронамерени, но вероятно ще има всякакви. Не позволявайте никой да ви съди за това, което правите или не. Истината знаете единствено вие, така че ваши са и решенията, които ще вземете относно това как и какво да правите за вашето дете.

4. Независимо какъв е характера и особеностите на детето, вие ще си го обичате всякак. Природата му е такава, приемете този факт, няма грешка – детето ви е такова, каквото е и вие сте в правото си да се грижите и да правите всичко за него по начините, който му осигуряват най-добра грижа и развитие, защото го обичате, а това е повече от всичко друго.

5. Детето ви не е виновно, че е такова. Всъщност никой не е виновен. Това е състояние, което е извън рамките на обичайния контрол. Да, истина е, че поведението на детето ви може да ви огорчи или нарани в определени моменти, но е важно да съхраните обичта си към него непокътната и да не обвинявате него или себе си за това, което се случва.
Ще има моменти, в които симптомите ще утихват или ще се обострят, но е по-добре да ги приемате и да продължите да обичате детето си такова, каквото е.

6. Всеки прави това, което може най-добре. Вашето дете, което е с дефицит на вниманието, също. Търсете повече поводи за усмивки, празнувайте всеки ден, в който сте заедно и не позволявайте нещо или някой да ви попречи.

7. Лечението не винаги е правилният отговор. Вероятно ще се сблъскате с много мнения, свързани с медикаментозното лечение на това състояние. Помнете, че изборът е ваш и на никой друг и не позволявайте да ви убеждават, колко детето ще е по-добре или по-зле, ако приема медикаменти за контролиране но състоянието.

8. Хиперактивността и дефицитът на внимание не са грипни състояния, които да бъдат лекувани с лекарства, но дори да изберете медикаментозно лечение за детето си, те няма да изчезнат след един курс на лечение. Естествено, не приемайте нещата и за предопределени, ситуацията се променя с възрастта и според средата. Можете да управлявате донякъде процесите, но не мислете постоянно и само за това. Понякога е достатъчно да се държите естествено и спокойно.

9. Няма как да контролирате всички и всичко. Приемете, че има неща, които са извън властта и обсега ви на контрол. Правете каквото трябва, според родителските си убеждения и приемете, че не всичко в живота е перфектно.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

2,927 преглеждания

Comments are closed.