7 любими стихчета за зимата

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rp_snowman-3.jpg

Ех, че време! Ех, че сняг!

от Георги Авгарски 

Над тополки, над ели
ситен сняг вали, вали
и рекичката бъбрива
в снежен,
нежен
пух се скрива.

През долчини, през била
Баба Зима е дошла.
Бяла зима
ветровита,
мило кима
и ни пита:
— Имате ли вече всички
ръкавички
и шейнички?
А ушанки и ботушки,
да ви пазят от вихрушки?

Бяла зима
ветровита,
ту ни кима,
ту налита.
— Хиу, фиу! — буйно вее.
Духа,
буха
и лудее.
— Хайде, палавници малки,
направете си пързалки!

Ех, че време! Ех, че сняг!
Ех, че весел вик и бяг!

Врабче

от Чичо Стоян

Сняг се сипе
на парцали;
вее буря,
веят хали.

А отвън се
чуй врабчето
как се моли
на детето.

И кой знае
му езика,
той разбрал би
как му вика:

Джив-джив!
Аз, дете, съм
още жив,
още жив!

Нека веят
бури, хали,
нека сняг се
сипе, вали…

Ако имаш,
ти сърце,
то ми хвърляй
по зрънце.

Джив-джив!
Аз, дете, съм
още жив,
още жив!

И игрив,
и скоклив!
Джив-джив,
джив-джив!

Още…

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Pages: 1 2 3 4

87,330 преглеждания

Comments are closed.