6 емпатични идеи за по-лесно отбиване на кърмачето

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

shutterstock_139306778

Всяка майка носи кръста да създава за децата си два основни модела на взаимодействие със света – моделът на свързването и моделът на разделянето. Привилегия и изпитание едновременно и двата процеса са споделен процес между майката и детето и за случването по колкото се може по-плавен и хармоничен начин е нужно разбиране за чувствата и потребностите и на двете страни.

1.Решението
Преди да започне процесът на отбиване имаме да следим за сигналите и от нас и от детето ни къде сме по пътя на близостта и отделянето.

Как се чувстваме когато кърмим?
Все още ли ни е приятно или вече го правим само, за да си спестим плача при отказ?
Кога и защо суче детето: физическо или емоционално е желанието за близост?
Защо плаче при отказ: защото не става както му се иска или защото действително има нужда от тази съкровена близост?
Какви чувства буди отбиването за нас?
Тъжно ли ни е, че един период си отива или сме нетърпеливи да преживеем свободата си?
Объркани ли сме защото ни се иска някак да сме сигурни, че всичко ще се случи спокойно?
Всяка цена ли сме готови платим?
Има ли превес грижата за комфорта на детето пред грижата за нас? Или обратно?

Емпатията в случая касае избора на времето за отбиване. Кога е нашият момент като майки за край и ново начало. Решението за отбиване, съзвучно с потребностите ни като жени, съпруги и членове на обществото определя енергията, с която ще започнем и завършим процеса на отбиване. Тази енергия се усеща от детето и то реагира на нея много по-силно отколкото на думите ни каквито и да са те. С други думи въпросът е не кога да отбия детето си, а защо решавам да го отбия сега? Този въпрос според мен е еднакво важен независимо дали отбиваме детето си на няколко месеца, 2 години, 3 или повече години. В него се крие нашата сила, защото ни свързва с потребностите ни. Потребности, които винаги са еднакви независимо в каква роля сме.

2. Подготовката
Всяко взаимодействие между две страни иска внимание и към двете страни в процеса. Отбиването не прави разлика. След като сме наясно със себе си защо започваме отбиването имаме да изясним ситуацията за детето ни. В идеалния случай разбира се детето вече е напълно захранено, а ако не е сме намерили начин да се погрижим за физическото му състояние. Има майки, които казват ‘детето само ще си покаже кога е готово.’ И те са в мир с продължителността на процеса на кърмене независимо от продължителността му. Независимо дали сме от майките, които решават вместо децата си кога да приключат процеса или от тези, които оставят децата сами да определят или от всички други междинни варианти, най-важното е решението ни да е съзвучно с потребностите ни. Защото ако кърмя детето си ‘защото така трябва’, а не защото искам, на определено ниво давам пример на детето си как да прави нещата по задължение, вместо с искрено желание.

Така започваме да споделяме с детето посоката, към която се придвижваме с него. Може да му казваме колко ни харесва кърменето, колко съкровен и свещен процес е за нас и как ни е трудно да си представим, че ще дойде момент, в който няма да се будим и да се приспиваме с това. Зачитаме и порастването, как кърменето е изиграло ролята си да подхранва растежа, да създава имунитет и да създава сигурност. Казваме и колко важно е за нас да запазим дълбочината на връзката си, дори и без кърменето, и обещаваме да се грижим за това.

Може да му кажем и друго, че колкото и да вярваме, че кърменето е незаменимо за децата се чувстваме изморени и ни се иска да се погрижим за себе си. Че сме си мислели, че ще имаме много повече енергия за кърменето отколкото реално имаме и че сме разочаровани от себе си. Или че имаме вяра, че макар че се налага да приключим с кърменето сме успели да предадем всичко важно по този начин и ще се стремим да предаваме всичко останало по други начини. Всичко това биха били просто думи, освен ако не са истината за причините, по които започваме процеса на отбиване. Всяка майка има своята истина. За някои майки отбиването е освен всичко друго и момент на заявяване на личните и потребности и отстояване. И това не винаги е лесен процес. Но истината създава особена връзка между хората (и между майката и детето в частност). От истината може да ни е тъжно, но с нея не спорим. Наскоро една майка ми сподели как отказвала на детето си да го кърми на обществени места понеже имало много хора, а то я привиквало на по-закътани места. Ако казва не искам да се кърмим повече на обществени места, може и да не му е приятно, но няма да търси начини да спори с нас.

В подготовката говорим за истината по отношение на кърменето и отбиването без обаче да отказваме кърменето.

3. Началото
Началото е с готовността ни да започнем да отказваме. ‘Виждам, че искаш да се кърмим и се изкушавам да ти дам макар да ми се иска да не го правя.’ ‘Разбирам колко е ценно за теб. И за мен е ценно и затова ми е трудно да ти откажа. Нека заедно да направим и отбиването приятно преживяване за нас както беше с кърменето.’ ‘Можем ли да намерим нещо друго вълнуващо, което да ти достави удоволствие/успокоение/утеха?’

При първите откази (особено, ако са ‘деца, кърмени на поискване’) съвсем нормално е децата да са изненадани и недоволни и да плачат. ‘Е как така?! До вчера можеше винаги и по всяко време, а днес не?’ Въпросът дали да сме непреклонни или да правим изключения зависи от степента на гъвкавост, на която сме склонни и разбира се с колко ресурс разполагаме. Може да отстъпим на детето с думите ‘Давам ти, защото ми се иска да преживееш плавно процеса на отбиване и се тревожа като плачеш толкова, а не защото съм разколебана в решението си да приключваме с кърменето.’ Или ‘Много ми е тъжно да виждам как плачеш… иска ми се да можехме да минем през това по-по лек и за двете страни начин.’ ‘Тъжно ми е, че колкото и да ми се иска да си спокоен/йна считам за по-важно да устоим на изкушението да се кърмим сега.’

4. Пътят
‘Трудно ми да ти отказвам, но наистина вече не искам да ти давам, а искам да правим нещата с желание, а не по задължение.’
‘Трудно ти е да приемеш, че няма да ти дам нали?’
‘Тъжно ти е, че губиш нещо така прекрасно…’
‘Притесняваш се, че едва ли нещо сходно прекрасно може да открием заедно?’
‘Изплашен си, защото ти се иска да знаеш и друг начин, по който да се успокояваш?’
‘Гневен си, защото искаш да става както ти искаш?’

Най-важното по пътя е да удържаме фокуса си върху баланса между нашите и детските потребности.
‘Как се чувствам с начина, по който тече отбиването?’
‘Какви потребности са актуални за мен сега?’
‘Как се чувства детето според мен?’
‘Какви потребности са актуални за него/нея в момента?’

Най-правилното решение е това, което е най-съзвучно с потребностите на майката и детето. Ако една майка е на ръба на физическо и емоционално изтощение едва ли кърменето е по-важно от здравето й например. А ако детето е видимо под стрес, плаче неудържимо часове наред едва ли най-правилното решение е майката да отстоява решението си ‘няма да му давам повече и това е.’

5. Твърдостта
Когато на нас ни е трудно имаме да си напомняме защо сме решили да го направим и да проверяваме дали все още сме свързани с мотивацията да приключим с кърменето. Някои майки започват и установяват, че всъщност не искат да отбият детето си, а само да спрат нощните кърмения например.

Важно е и да си напомним и че като майки носим и отговорност за това да позволим на децата си да изграждат значими връзки с други възрастни, да не са вкопчени само в нас като майки, да не сме единствените им източници на утеха, спокойствие и уют. От една друга перспективата отбиването е и това. Спираме да можем да предлагаме нещо, което никой друг не може да даде. ‘Трудно ми е, но наистина този път няма да ти дам.’ Тук ни е нужна силата да гушкаме с пълно сърце, не страдайки заедно с детето, а предлагайки рамо, на което за плача има достатъчно пространство. Ако и ние плачем вътрешно не можем да сме опора за детето. Само с вътрешно спокойствие можем да успокоим. Неудържимият плач е признак, че имаме да преподредим вътрешния си пъзел, да се погрижим за емоционалното си състояние, да си дадем емпатия сами или да помолим някой да ни изслуша, ако искаме да сме опората, с която детето да намери опората в себе си.

6. Благодарността е зачитане на съдействието, което децата оказват.
Имаме да се свържем с тази емоция и енергията в нея и през нея да даваме, отказваме и обичаме. ‘Благодарна съм, че макар че ти беше трудно се съгласи да заспиш с баща си’ – казваме го и докато детето спи и тогава енергията ни ще стигне до него. ‘Благодарна съм да виждам, че ми се доверяваш за отбиването.’ ‘Благодаря за съдействието снощи, когато вместо да се кърмим пийна водичка…’ или всички други примери.

Разбира се в процеса на отбиване е нужна подкрепа и от други близки хора. Бащата, бабите, детегледачката и връзката на всеки от тях с детето също биха спомогнали за заместването на майката и кърменето. В нашия случай без усилие заменихме вечерното приспиване с четене на книжки и постепенно други започнаха да участват в ритуала с приспиването.

Здравословно е да плачеш когато губиш нещо ценно. Въпросът не е в това да не плачат децата, а да не провокира детския плач нашия вътрешен плач. Защо ни боли когато детето плаче? Какво вътре в нас иска внимание и лекуване? Как да се погрижим за вътрешното си спокойствие, което ще позволи плача на детето да е приемлив за нас.

П. С. Отбиването на дъщеря ми Айя се случи на 1г. 8 месеца в рамките на 2 седмици от решението до забравянето и с активното участие на баща й и едната й баба. С една (за щастие единствена) истински драматична нощ и множество малки и по-големи ситуации на бунт и тъга от нейна страна.

Статията е предоставена с любезното съдействие на Communication Academy

Автор: Емилия Илиева-Крайнова

Обучител по ННК и водещ на курсове за емоционална интелигентност

Емилия Илиева е най-вече известна като лицето на Ненасилствената комуникация (ННК) в България. Тя е един от първите обучители по ННК за България и основният, който през последните 10 години системно развива както популярността не метода в страната, така и екипи от хора, които да прилагат и преподават метода нататък. През 2010 Емилия създава Communication Academy и понастоящем е управител и основен водещ към организацията.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Полезно

Етикети:

4,727 преглеждания

Comments are closed.