20 януари – Църквата почита Евтимий Велики, народните вярвания – Петльовден

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

evtimii-velikiНа 20 януари църквата почита паметта на Евтимий Велики, Патриатх Търновски.

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград.

Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.

По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С кръвта на петела се рисуват кръстове по външните страни на вратите и портите.

В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел.

Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава дома от дивата природа.

От закланото животно се приготвят ястия за цялото семейство. Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата.

Имен ден празнуват Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,913 преглеждания

Comments are closed.